Елинистическа епоха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разместв |
|||
Ред 2:
'''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на [[Александър Македонски]] (разпадането на Александровата държава) до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]] (323 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.){{hrf|Попов|2000|312}}
Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Африка и Египет.
== Обща характеристика ==▼
Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |език=ru |цитат= }}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи.▼
[[Image:Philip V of Macedon.jpg|thumb|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]]▼
В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]].▼
В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]].▼
== История ==
{{раздел-мъниче}}
След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323
[[File:Diadochen1.png|thumb|300px|Царства на диадохите след [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]]301 г. пр.н.е.
{{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}}
Line 29 ⟶ 22:
* царството на [[Селевкиди]]те в източна Мала Азия до Индия
* царството на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] в Египет
▲== Обща характеристика ==
▲Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |език=ru |цитат= }}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи.
▲[[Image:Philip V of Macedon.jpg|thumb|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]]
▲В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]].
▲В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]].
== Бит и култура ==
| |||