Анри Бекерел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
разместв, допълв по рус |
||
Ред 22:
}}
{{Нобелов медал}}
'''Антоан Анри Бекерел''' (на [[френски език|френски]]: ''Antoine Henri Becquerel'') е [[Франция|френски]] [[Физика|физик]], откривател на естествената [[радиоактивност]] и носител на [[Нобелова награда за физика]] за 1903 година
== Биография ==▼
Френският физик Антоан Анри Бекерел е роден на [[15 декември]] [[1852]] г. в Париж. Дядо му[[Антоан Бекерел|Антоан]] и баща му [[Александър Бекерел|Александър]] са известни учени, професори по физика в Музея за естествена история в Париж и членове на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]].
От 1872 Бекерел е студент в Политехническото училище (''École Polytechnique'') в [[Париж]], през 1874 се прехвърля в Училището за мостове и пътища, където учи [[инженерство]], преподава и прави самостоятелни изследвания. От 1875 започва да изучава линейната [[Светлина#Поляризация|поляризация]] на [[светлина]]та.<ref name="НЛ"/>
От 1876 преподава в Политехническото училище, а през следващата година е назначен в Националното управление на мостовете и пътищата. От 1878 Бекерел е асистент на баща си в Националния Музей по естествена история. През 1882 завършва изследванията си върху линейната поляризация на светлината и продължава работата на баща си върху [[фосфоресценция]]та. През 1888 година защитава докторат в [[Парижки университет|Парижкия университет]] върху [[абсорбция]]та на светлината в [[кристал]]и. През 1892, една година след смъртта на баща му, Бекерел заема неговото професорско място, като оглавява катедрата по физика в Националния Музей по естествена история в Париж, като така става трети поред от едно и също семейство на поста.
▲== Биография ==
▲Френският физик Антоан Анри Бекерел е роден на [[15 декември]] [[1852]] г. в Париж. Дядо му и баща му са известни учени, професори по физика в Музея за естествена история в Париж и членове на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]]. От 1872 Бекерел е студент в Политехническото училище в Париж, през 1874 се прехвърля в Училището за мостове и пътища, където учи [[инженерство]], преподава и прави самостоятелни изследвания. От 1875 започва да изучава линейната [[Светлина#Поляризация|поляризация]] на [[светлина]]та.<ref name="НЛ"/>
Антоан Анри Бекерел умира на [[25 август]] [[1908]] г. в Льо Кроази.<ref name="НЛ"/>
== Откриване на
През 1895 [[Вилхелм Рьонтген]] открива високоенергийно и проникващо лъчение, първоначално наречено [[Х-лъчи]], а по-късно – рентгенови). Заинтересован от откритието му, през 1896 г. Бекерел решава да провери дали
[[Файл:Becquerel plate.jpg|thumb|left|170px|Изображение на осветената фотоплака на Бекерел (вижда се сянката на метален [[малтийски кръст]], оказал се между плаката и урановата сол]]
Бекерел стига до извода, че е наблюдавал нов тип проникващо лъчение, което се проявява без външно въздействие върху източника. През следващите няколко месеца Бекерел повтаря експеримента си с други фосфоресциращи материали и установява, че спонтанното лъчение се наблюдава само при урановите соли. Нещо повече, нефосфоресциращи уранови соли произвеждат същия ефект, следователно новооткритото лъчение не е свързано с фосфоресенцията. През май 1896 Бекерел експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5 пъти по–интензивно излъчване, отколкото от урановата сол. Това лъчение, явно свързано с вътрешните свойства на урана, е наречено ''лъчение на Бекерел''. По–нататъшните изследвания на Бекерел и на негови колеги показват, че интензитетът на лъчението не намалява с времето.<ref name="НЛ"/>
През [[1900]] година [[Мария Кюри]] открива, че [[Торий|торият]] също излъчва откритото от Бекерел лъчение и го нарича [[радиоактивност]].<ref name="НЛ"/>
През 1903 Бекерел получава половината от Нобеловата награда за физика „''за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност''". Другата половина от наградата получават Мария и [[Пиер Кюри]] за изучаването на естествената радиоактивност.<ref name="НЛ"/>
== Други награди и звания ==
Бекерел е избран за член на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] през 1889 г. В 1908 г. (годината на смъртта му) заема поста пожизнен секретар на академията след смъртта на Марселен Бертло. Същата година става чуждестранен член на [[Кралско дружество|Кралското дружество]] в Лондон.
Член е на Френското физично дружество, на Италианската национална АН, на Кралската АН в Берлин, на Американската национална АН.<ref name="НЛ"/>
== Памет ==
В негова чест името му носят:
* Единицата за радиоактивност в системата [[СИ]] – [[бекерел]] (Bq).
* Кратер на Луната.
* Кратер на Марс.
Името му е включено в списъка със 72 имена на най-великите учени на Франция на първия етаж на [[Айфеловата кула]].
== Източници ==
| |||