Атакама: Разлика между версии

Атакама е тясна крайбрежна пустиня, която заема северната част на Чили, в съседство с брега на Тихия океан. Самото ѝ име на индиански език означава „пустинна област“. Тя се простира на около 1000 km дължина от север на юг. Надморската ѝ височина е 500 m, но по склоновете на Андите достига и до 4200 m. На фона на могъщите планински масиви и околната пустиня [[Арекипа]] е цъфтящ оазис с плодородни вулканични почви, с топъл, но сух, еднообразен климат. Тук благодарениеБлагодарение на изкуственото напояване в нея виреят растения, които дават сочни и вкусни плодове, а също пшеница, царевица. Особено се славят вкусните местни портокали, дини, грозде и своеобразният плод черемоя, който прилича на борова шишарка с много нежна благоуханна сърцевина.

Тази южноамериканска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието. В една ивица земя край океана, широка около 30 km, която обхваща западните склонове на Бреговите [[Кордилери]], не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено през зимата, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната ѝ част, в така наричаната ''пампа Тамаругал'', падат средно за една година по-малко от 10 mm валежи, на юг количеството му се увеличава до 100 mm. Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но следобед те се разнасят. Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. [[Арекипа]]. Той е разположен в полите на опасния си съсед – вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 mm валежи. С изключение на тези „оазиси“ около постоянни извори, цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно „пушат“. Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущатспускат от Андите, се губят из пясъците или се използват до капка за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е много солена, затова се използва само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата. Някои места в Атакама се покриват от време на време с океанска мъгла, позната сред местното население като „Camanchaca“. Чрез нея се осигурява достатъчно влага за водораслите, някои видове лишеи и дори кактуси. Но в регионите, които остават скрити от мъглата, и които са разположени по по-високата крайбрежна линия (над 3 000 m височина), почвата буквално прилича на тази на Марс.

Растителността е необикновено бедна. Само по бреговете на някои езера и в планинските клисури растат гигантски кактуси с причудливи форми, най-често прилични на свещници, исухоустойчивии сухоустойчиви бодливи храсти. При случаен дъжд се развива краткотрайна растителност. Малко по-щедра е природата към света на животните. Въпреки географските и климатични условия в пустинята, там се е развила богато разнообразие от флора. Над 500 вида се срещат в тази пустиня. Тези видове се характеризират със своята извънредна способност да се адаптират към тази неблагоприятна среда. Най-често срещаните видове са билки и цветя, като мащерка, ларат и солена трева (Distichlis spicata), а където влажността е достатъчна, дървета като Geoffroea decorticans и Prosopis chilensis. В Атакама могат да се срещнат лисицата агуарачая, броненосци, костенурки, гущери. По крайбрежните скали и острови гнездят несметни ята птици, които образуват така наречените „птичи базари“

Крайбрежните градове възникват още през 16, 17 и 18 в. по времето на Испанската империя. Те възникват като пристанищни градове за доставка на среброто, произведено в „Potosí“ и други мини. През 19 в. пустинята минава под контрола на Боливия, Чили и Перу, и скоро се превръща в конфликтна зона поради неясните си граници и поради откритите находища на натривенатриев нитрат. След войната на „Пасифика“, след която Чили придобива по-голямата част от територията на Атакама, градовете по крайбрежието се превръщат в международни пристанища и много чилийски работници емигрират там. Заедно с бума през 19 ввек на гуаното (вид естествена тор) и селитрата, населението значително нарасналонараства, но това се дължалодължи и на масовата имиграция от центалните части на Чили. През 20 ввек нитратната индустрия запада и тогава по-голямата част от мъжкото население на пустинята остава безработно и започва да предизвиква проблеми за чилийската държава. Анархически и комунистически идеи взеливземат голямо надмощие над минните работници и протеста се разпространилразпространява из целия регион. Край един оазис, в средата на пустинята, на около 2000 м.н.в. се намира селото „Сан Педро де Атакама“. Единствената църква в селото е построена от испанците още през 1577 г. Във времената, още преди инвазията на империята на Инките, този изключително сух и неплодороден район на пустинята Атакама, е бил обитаван главно от племето „Atacameño“. Племето е останало в историята с изграждането на своите укрепени градове, напречени „pucarás“, един от които може да се види на няколко километра от селцето „Сан Педро де Атакама“. През 50-те години на 20 ввек Атакама отново се превръща в изтоник на богатство поради добива на медна руда. Двете медни мини „Escondida“ и „Chuquicamata“ са разположени в рамките на пустинята. В Атакама има богати находища на мед и други минерали, а освен това тук се намират едни от най-големите природни ресурси на натриев нитрат, който се е добивал в големи количества до началото на 1940 г. СегаКъм началото на 21 век пустинята е пълна с около 170 изоставени минни градове за добив на на нитрати или селитра, почти всички от които заса напълно изоставени десетилетия след откриването на синтетичния нитрат в Германия в началото на 20 ввек. Ето някои от тях : Chacabuco, Humberstone, Santa Laura, Pedro de Valdivia, Puelma and, Maria Elena и Oficina Anita.

Атакама е рядко населена, като повечето ѝ градове са разположени по протежение на Тихоокеанското крайбрежие. По-централните области, оазисите и някои долини, са заселени вече няколко хилядолетия. Точно те са били главните седалища на най-развитите общества, открити на територията на Чили още преди Колумб да открие Америка. Тези райони са имали нисък естествен прираст на населението и слабо развити градски райони. От началото на 20ти20 в.век населението на тези територии било изправено пред сериозен конфликт, свързан с водните ресурси, които са необходими както за крайбрежните градове, така и за поддържане на минната промишленост.