Битка при Аженкур: Разлика между версии

В продължение на три часа след изгрев бой не започва. Французите знаят, че англичаните са хванати натясно и вероятно мислейки за предишни неуспешни опити за нападение срещу подготвени английски позиции, се въздържат от атака. Хенри знае, че армията му е по-подготвена за отбранителна битка, но въпреки това поема преценения риск да я придвижи по-напред. Това налага изтръгването от земята на дългите насочени напред колове, които отбраняват стрелците (тяхната употреба е новост – по време на [[Битка при Креси|битките при Креси]] и [[битка при Поатие (1356)|Поатие]] такива не са използвани). Ако французите нападнат с [[кавалерия]]та преди тези колове отново да са забити в земята, последиците за англичаните биха могли да са катастрофални. Французите обаче изглежда са били изненадани от английския [[маньовър]]. Тесният терен също може да е ограничил разгръщането на силите им. На около 270 м от френската линия (крайният обхват на английските дълги лъкове) английските стрелци под командването на сър Томас Ерпингам забиват отбранителните си колове и започват сражението със стрелкови [[бараж (военно дело)|бараж]]. Въпреки че не е добре организирана и не е в пълен състав, френската кавалерия се втурва срещу англичаните, но резултатът е плачевен. Французите не успяват да минат по английските флангове (заради окръжаващите ги гори), нито да преминат през защитните колове на стрелците. Тяхното отстъпление още повече разкалва полето. Френският главнокомандващ, управителят на Франция (''connétable de France'') Шарл д'Албре сам повежда 5000 пешаци срещу около 1000-та английски пешаци. Въпреки усиления обстрел на англичаните, калното поле и тежките [[доспехи]] французите достигат английската линия и започват да я отблъскват назад. Английските стрелци се включват в мелето (което продължава около три часа), след като стрелите им се изчерпват. Към боя се присъединява и втора френска линия, но тя бива погълната като първата. Според една от историите за битката крал Хенри V си пробива път през френската линия заедно с личната си гвардия, за да изведе ранения си в корема брат Хъмфри, херцог на [[Глостър]], от бойното поле. Летописците сочат умората на французите, които са били по-тежко въоръжени и са преминали през калното поле под облак стрели, като значителен фактор за поражението им. Английският летопис ''Gesta Henrici'' описва три големи купчини от посечени „по-високи от човешки бой“ около трите главни английски знамена.