Велика северна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x 6lokavica, А|А, интервал (ползвайки Advisor) |
м Disambiguated: Александър Меншиков → Александър Меншиков (офицер) |
||
Ред 44:
Тази руска активност показва на Карл XII, че Петър I е по-силен противник, отколкото са били първоначалните очаквания. Въпреки това той вярва, че може да го победи винаги щом пожелае, стига само да се обърне срещу него с основните си сили. Когато приключва с Август II, Карл събира голяма армия, напълно сформирана през лятото на 1707 г. във Варшава. Тя наброява 44 000 души и е най-голямата сила, събирана някога от шведския крал. Вместо да се насочи към изгубените прибалтийски провинции, както го съветват всичките му военни експерти (генерал [[Реншелд]]), той се насочва към Москва. За тази постъпка има солидни аргументи. Най-вече Карл разбира, че Русия е по-скоро потенциална заплаха и че от година на година тя ще става все по-силна. Той лесно може да си върне Прибалтика, но скоро те пак ще бъдат нападнати от руснаците. Ето защо той иска решаване на руския проблем отведнъж – разгром и разрушаване на страната, за да се гарантира спокойствие за шведската империя и за в бъдеще.
[[Картинка:Marten's Poltava.jpg|thumb|300px|[[Битката при Полтава]]. Картина от Денис Мартенс, 1726 г.]]
През януари 1708 г. Карл стига до [[Гродно]], където едва не сварва отстъпващата руска армия. През юли същата година Шереметиев изневерява на стратегията си и му дава сражение край [[Холовцин]], спечелено от шведите. Оттам нататък руснаците избягват всякакъв открит сблъсък. Карл нарежда на армията си в Прибалтика да напредне от север. Свързва се с [[казаци|казашкия]] украински [[хетман]] [[Иван Мазепа]] за общи действия против Русия. Именно затова се отклонява от пътя към Москва и отива в [[Украйна]]. Този ход се оказва грешка, защото прави невъзможно прибалтийската армия да се свърже с него, а тя е натоварена с провизии от жизнено значение. Тази армия, начело с генерал [[Адам Лудвиг фон Левенхаупт|Левенхаупт]], е разбита на 29 септември 1708 г. от Петър I и генерал [[Александър Меншиков (офицер)|Меншиков]] при [[Лесная (битка)|Лесная]]. Оказва се, че надеждите за силна подкрепа от Мазепа не са реалистични, защото още преди идването на шведите Меншиков разорява казашките земи. Така през ноември Мазепа стига до лагера на Карл XII само с 1300 души. Самата шведска армия силно намалява от големия студ през зимата. След това през пролетта тя бездейства поради наводненията. Едва през юни 1709 г. обсажда силната крепост [[Полтава]].
Целта на Карл е да предизвика руснаците към решително сражение, но съотношението на силите вече не е в негова полза. Той е останал само с 22 000 шведи, а руската армия е двойно по-голяма. Петър I приема предизвикателството и на 27 юни в тежки боеве успява да победи шведите. [[Полтава (битка)|Победата при Полтава]] най-после отърсва руснаците от сковаващия страх от шведите. Те ги преследват на юг в отчаяния им опит да избягат в [[Османска империя|Османската империя]] и ги застигат в ъгъла между реките [[Днепър]] и [[Ворскла]]. Цялата шведска армия е избита или пленена, а Карл XII се измъква едва с 1 400 души и то предимно конници на Мазепа. През юли той влиза в Османската империя и се установява в [[Бендер]].
| |||