Роден е на 20 април 1909 г. в [[Брезово]]. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дръжбата между България и СССР. Завършва Военното училище в София през 1933 г. През 1941 година е командир на батарея в първо противовъздушно отделение. През 1944 г. става член на [[БКП]]. На 9 септември 1944 г. е част от офицерите участвали в овладяването на Военното министерство. По време на войната срещу Хитлер е командир на [[първа гвардейска пехотна дивизия]]. След това заема различни длъжности в Министерството на отбраната, командир на Мотострелкова дивизия и Военната академия. През лятото на 1945г1945 г. е изпратен във Висшата военна академия на СССР "М„М.В.Фрунзе"Фрунзе“ която завършва през 1948г1948 г. и така заедно с генерал [[Петър Илиев]] става един от двамата единствени български офицери от [[царство България]] които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. Достига до чин генерал-лейтенант <ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 353]</ref> Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“, II степен и други. През 1947 година завършва Военната академия „Ворошилов“ в СССР<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 118</ref>. От 1960 до 1962 г. е командир на [[втора мотострелкова дивизия]].
