Общини в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: османско владичество → Българските земи под османско владичество |
м точка; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
Двадесет и осемте [[области в България]] са разделени на общо 265 '''общини'''.
Ред 10:
Общината възниква като орган на [[местно самоуправление]], изграден на децентралистичния принцип. Води началото си от [[племе]]нната и [[семейство|семейната]] [[общност]], изградена върху кръвнородствени връзки.
По време на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] ([[681]]–[[1018]]) общината се обособява като отделна [[административна единица]]. Начело на общината стои старей<ref>Представител на селото пред властта.</ref>, [[княз|кнез]] или [[кмет]]. Със засилването на централистичното начало в българската [[феодализъм|феодална]] [[държава]] общината попада под контрола на [[Орган (право)|
С развитието на [[феодализъм|феодализма]] ([[13 век|13]]–[[14 век]]) [[Автономия|автономността]] на общината силно се ограничава от [[Власт (институционална)|
През [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна [[Публично право|публичноправна]] единица. [[Вяра|Верският]] принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от [[Българските земи под османско владичество|османската власт]], ѝ придава характер на [[Църква (институция)|черковно]] самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – [[Гюлхански хатишериф]] ([[1839]]), [[Хатихумаюн]] ([[1856]]), и [[вилает]]ската [[реформа]] ([[Закон]] за [[вилает]]ите, [[1864]]; Закон за администрация на вилаетите, [[1870]]), чрез които българската община се въздига в [[административна единица]]. Очертават се функциите и компетенциите<ref>''Компетентност'' или ''компетенция'' – узаконено [[право]] или [[Власт (институционална)|власт]] за произнасяне по някои въпроси.</ref> на ''мухтарския'' ([[кмет]]ския) институт и на ''ихтиар меджлиса'' (съвета на старейшините). Общината извършва дейност от [[религия|религиозен]] и просветен<ref>Насочен към разпространение на [[знание|знания]], [[култура]].</ref> характер – построяване на [[Църква (сграда)|черкви]], откриване на [[училище|училища]] и [[читалище|читалища]], но превес получава стопанската ѝ дейност по разхвърляне и събиране на [[данък|данъците]], по разпределяне на повинностите<ref>Задълженията, тежестите, [[ангария]]та.</ref> между българското подвластно население и други. Като [[орган (право)|орган]] местното самоуправление общината разполага с правораздавателна компетентност – съгласно нормите на българското [[обичайно право]] урежда въпросите относно [[брак]]а и бракоразвода на [[Православие|православното]] [[население]], някои въпроси на [[Гражданско право|гражданското]], [[Наследствено право|наследственото]] и [[Семейно право|семейното]] [[право]], по-дребни [[правонарушение|правонарушения]] и други, доколкото това не вреди на интересите на [[Османска империя|османската държава]].
Ред 24:
С ''Наредбата-закон за селските общини'' ([[1934]]) и ''Наредбата-закон за градските общини'' ([[1934]]) се слага начало на ново общинско [[законодателство]], с което се регламентира повсеместният контрол на централната власт върху общините – въвежда се институтът на назначавания от централната [[Власт (институционална)|власт]] [[кмет]], броят на [[избори|избираните]] от [[население]]то членове на общинския съвет се намалява за сметка на включените по право, стесняват се компетенциите на общинския съвет и се засилва бюрократичното начало. Създавани са и [[общински комуни]].
След [[1944]] г. се създават нови социално правни актове – ''Наредба-закон за назначаване, уволняване и класиране на служителите по ведомството на Министерството на вътрешните работи и за временната общинска управа'' ([[1944]]) и ''Закон за изменение и допълнение на наредбата-закон'' ([[1946]]). Учредената временна общинска управа функционира в състав: [[кмет]], помощник-кметове, ''кметски наместници''<ref>Кметски наместник – орган на изпълнителната власт, назначен от кмета за срока на мандата в населено място, което не е административен център на кметство, в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация, с пълномощия, определени от общинския съвет.</ref> и представители на местните комитети на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], които за Столичната община са 9 души, за градска община с [[население]] над 30 000 жители – 7, за останалите – 5, за всички селски общини – двама души. С [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] ([[1947]]) като органи на държавната власт и народното самоуправление по места се създават народни съвети. Със ''[[Закон]]а за народните съвети'' ([[1951]]) се усъвършенствуват структурата и компетентността на народните съвети. С [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] ([[1971]]) те се утвърждават като ''местни'' [[орган (право)|
== В съвременна България ==
Ред 46:
{| class="wikitable sortable"
|+ '''Списък на общините в България с тяхното население от 1934 до 2011 г. и брой на населените им места'''<br>(към 08.11.2016 г.)<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>.
! width="200" | Област<br>Община
! width="75" data-sort-type="number" | Площ<br>km<sup>2</sup>
Ред 654:
== Подреждания ==
'''Класиране на десетте най-големи общини по площ'''
[[
{| class="wikitable"
Ред 683:
|}
'''Списък на общините с най-много населени места''' <ref name="ГРАО"
{| class="wikitable"
|-
| |||