Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 55:
|caption2=Духовниците [[улеми]], които се познават по тюрбана, не могат да го носят след закона за шапките от 1925 г.
|image3=Turkish women in niqab.ogv
|caption3=[[:s:tr:Bazı Kisvelerin Giyilemiyeceğine Dair Kanun|Законът за забраненото облекло от 1934]] забранява религиозно облекло за мъже на обществени места. Правителството не се намесва в женското облекло, но някои общини забраняват носенето на [[никаб]] на обществени места.<ref>[http://www.belgeler.com/blg/1gnl/basina-gore-sapka-ve-kilik-kiyafet-inkilabi-the-hat-and-attire-revolution-according-to-press Burcu Özcan, '''Basına Göre Şapka ve Kılık Kıyafet İnkılabı''', ''Marmara Üniversitesi, Türkiyat Araştırmaları Enstitüsü, Yüksek Lisans Tezi, İstanbul 2008'']</ref>
}}
Социалната система в империята има дълбока връзка с религията. Дори облеклото на даден човек показва кои са религиозната група, рангът и професията му. [[Тюрбан]]ът, [[фес]]ът, [[боне]]то се асоциират с пола, ранга и професията. Начинът на обличане е стриктно регулиран още в началото на управлението на [[Сюлейман Великолепни]] през 16 век. Тенденцията се запазва докато в началото на 19 век султан [[Махмуд II]] започва да провежда управление, реформаторско и революционно според [[ориент]]алските представи. Той следва примера на руския цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] и за да модернизира империята въвежда прогресивни практики с декрети.
Ред 116:
Една от тях е Незихе Мухитин (Nezihe Muhittin), която през юни 1923 г. основава първата женска партия, но тя не е узаконена, защото републиката все още не е провъзгласена официално.
 
След дълга битка жените получават избирателни права в общинските избори през април 1930 г. и всяка жена може да гласува и да бъде избирана на местно ниво.<ref name="tempo">''Türkiye'nin 75 yılı'', Tempo Yayıncılık, İstanbul, 1998, p.48,59,250</ref> Нужни са още четири години, за да получат пълни избирателни права и това е доста по-рано от други страни. Реформите в турския граждански кодекс, включващи избирателни права за жените, са наречени „пробив не само в рамките на ислямския, но и на западния свят“<ref>Necla Arat in Marvine Howe's ''Turkey today'', page 18.</ref>
 
На общите избори през 1935 г. в парламента са избрани 18 жени депутатки, докато по същото време жените в редица европейски страни все още нямат избирателни права (в България жените гласуват за първи път през 1938, а в Гърция едва през 1952 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.grreporter.info/Grckite_zheni_posledni_poluchavat_izbiratelni_prava_na_Balkanite/15570 | заглавие=Гръцките жени последни получават избирателни права на Балканите |достъп_дата = 22 април 2016|дата= 27 май 2014}}</ref>)