Розетски камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Линкове
+изт
Ред 1:
{{без източници}}
[[File:Rosetta Stone.jpg|thumb|Розетският камък в [[Британския музей]]]]
'''Розетският камък''' е [[епиграфика|епиграфски]] паметник, намерен през [[1799]] г. при разкопките на древната крепост [[Ал-Рашид]] на около 7 km от малкия град [[Розета]] край [[Нил]].
 
== История ==
Представлява плосък черен къс [[базалт]]. Размерите му са 118×77×30 cm; тежи около 750 kg. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на [[египетски език|древноегипетски език]] – с древноегипетски [[йероглифи]] и с [[демотическо писмо]], и един на [[старогръцки език]]. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 г. Розетският камък се пази и днес може да се види в [[Британския музей]].
[[Египетска кампания|Египетската кампания]] на [[Наполеон I|Наполеон]] от 1798 е не само военно, но и научно начинание: той организира екип от 167 учени, инженери, печатари, геометри, астрономи, художници, журналисти и др. със задача да претърсят и и изследват страната и да публикуват подробен доклад за находките – в резултат се появява монументалният труд „Описание на Египет“ ({{lang-fr|Description de l’Egypt}}) в 18 тома с илюстрации.
 
Камъкът е намерен през [[1799]] г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. [[Розета]] на западния ръкав на [[Делта на Нил|Делтата на река Нил]]. Офицерът разбира важността на камъканадписа и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на [[Наполеон]] е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През [[1801]] г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в [[Британския музей]] отпрез 1802 г. Той е сред най-посещаваните обекти в музея.<ref name="Weiss">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://archive.schillerinstitute.com/fid_97-01/993_champollion.html | заглавие= How Champollion Deciphered the Rosetta Stone|достъп_дата = 21 август 2018 |фамилно_име=Mirak Weissbach |първо_име= Muriel |дата= |труд= |издател=The Schiller Institute |език= en|цитат= }}</ref>
 
== Описание ==
Представлява плосък черен къс [[базалт]]. Размерите му са 118×77×30114×73×30 cm;<ref>{{Цитат тежиуеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Rosetta-Stone | заглавие= Rosetta Stone|достъп_дата =21 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 17 ноември 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |издател= |език=en |цитат= }}</ref>. Тежи около 750 kg. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на [[египетски език|древноегипетски език]] – с древноегипетски [[йероглифи]] и с [[демотическо писмо]], и един на [[старогръцки език]]. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. ОтРозетският камък се пази от 1802 г. Розетскиятв камък[[Британския се пазимузей]] и днес може да се види в [[Британския музей]]там.
 
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през [[196 пр.н.е.]] от египетски жреци към [[Птолемей V|Птолемей V Епифан]] – монарх от династията на [[Птолемеи]]те. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
 
== Разчитане ==
Камъкът е намерен през [[1799]] г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. [[Розета]] на западния ръкав на [[Делта на Нил|Делтата на река Нил]]. Офицерът разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на [[Наполеон]] е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През [[1801]] г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в [[Британския музей]] от 1802 г. Той е сред най-посещаваните обекти в музея.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен [[Томас Юнг]] и французинът [[Жан-Франсоа Шамполион]]. През [[1822]] г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетскиегипетските текстове.
 
== Източници ==
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът [[Жан-Франсоа Шамполион]]. През [[1822]] г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
<references />
 
{{история-мъниче}}