Калище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълв география |
кор |
||
Ред 23:
Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През [[17 век]] настанала [[чума|чумна]] епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име ''Калище''.
Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак“ и [[некропол]]ът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник, намерен в землището на селото, е
През Средновековието село Калище е документирано за първи път в османските данъчни документи на [[Кюстендилски санджак]]. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където под същото име – Калища – е вписано към нахия [[Сирищник]], прераснала по-късно в [[кааза]], а от първата половина на XVIII в. до Освобождението, то е неизменна част от кааза Радомир. Материално свидетелство от средновековния период е запазената до наши дни гробищна църква „Св. Атанасий“. Макар и намираща се днес в много лошо състояние, в нея има оцелял [[стенопис]] от 17 век, има и стари предмети например два кръста. В днешната махала над футболното игрище има стар кръст от 15 век.
През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото има в помениците на [[Рилския манастир]], в които се споменават имената на свещениците, предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилската епархия.
| |||