Разлика между версии на „Концентрационен лагер“

м
год.-->г.; козметични промени
м (год.-->г.; козметични промени)
[[КартинкаФайл:Buchenwald Slave Laborers Liberation.jpg|мини|Концентрационният лагер [[Бухенвалд]]]]
'''Концентрационният лагер''' ('''концлагер''') е голям център за масово задържане, предназначен за [[Политически затворник|политически затворници]] както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без [[съдебен процес]]. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за [[принудителен труд]] (т.нар. [[трудови лагери]]), представяни като трудово-изправителни институции (такива са [[ГУЛАГ]] и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на [[терорист]]и (например американската база в [[Гуантанамо]]). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. ''лагери на смъртта'').
 
 
=== Концлагери в [[Турция]] ===
През [[1915]] г. са създадени лагери в [[Сирия]] за депортиране на [[арменци]] в Хам, Хомс и до [[Дамаск]], през които от август 1915 г. до 1919 г. преминали над 130 000 арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта — Дейр ез-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март [[1916|1916 г.]] турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. човека.<ref> [http://www.genocide.ru/enc/concentration-camp.htm Арменски геноцид] </ref>
 
=== Концлагери в [[Австро-Унгария]] ===
 
В началото на [[Първата световна война]] австро-унгарските власти създават концлагера в [[Талерхоф]] (провинция [[Щирия]]). Там са задържани жителите на [[Галиция]] и [[Буковина]], симпатизиращи на [[Русия]].
В официалният рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 [[русофил]]и. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди човека. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани.
 
Концентрационни лагери за [[Сърбия|сърби]] има в Добож (46 хиляди), [[Арад]], Нежидер, [[Дьор]].
 
== Концлагери във [[Финландия]] ==
След завършване на гражданската война от [[1918]] г., около 75 000 комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 човека са убити, а приблизително 12 000 задържани са умрели от глад, болести и издевателства.
 
По време на Втората световна война финландската армия окупира [[Република Карелия|Източна Карелия]], където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход, насилствено заселени в т.н. Карело-Финска република от други краища на СССР по наставление на Сталин. Първият лагер е основан на 24 октомври [[1941]] г. в [[Петрозаводск]].
== Концлагери през [[Втората световна война]] ==
=== Концлагери в [[Царство България]] ===
По време на участието на България във [[Втората световна война]], прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са [[Еникьой (лагер)|Еникьой]], [[Гонда вода]], [[Свети Кирик]]. По същото време се създава и [[Белене (лагер)|лагерът на остров Белене]], използван и по време на тоталитарното управление след 9.9.1944 годг.
 
=== Концлагери в [[Хърватия]] ===
През 1937 г. недалече от [[Ваймар]] е построен концлагерът [[Бухенвалд]], който е известен с надписа над входа ''"[[Jedem das Seine]]"'' ("Всекиму своето"). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.
 
По заповед на [[Хайнрих Химлер]] от [[27 април]] [[1940]] година е създаден концлагера [[Освиенцим]], предназначен за масово унищожение на хора. На [[14 юни]] 1940 г. е пристигнал първият транспорт — 728 поляка.
 
На територията на [[Полша]], [[Австрия]], [[Чехия]], [[Латвия]] и други източноевропейски страни са съществували също лагерите [[Маутхаузен]], [[Заксенхаузен]], [[Треблинка]], [[Саласпилс]] и много други.
# [[Флоссенбург (концентрационен лагер)|Флоссенбург]] (Германия)
# [[Щутхоф (концентрационен лагер)|Щутхоф]] (Полша).
# [[Собибор]] (Полша)
 
== Концлагери след Втората световна Война и в наши дни ==
=== Японски концлагери ===
=== Концлагери в Гърция ===
 
==Концлагери след Втората световна Война и в наши дни ==
=== Концлагери в Гърция ===
Гърция открива най-зловещия си и най-голям концлагер в пролетта на 1947 г. на о. [[Макронисос]]. Той е затворнически комплекс от лагер за интернирани, военен затвор, казарми и т.н. През него по различни оценки са репресирани от 50 000 до 100 000 души, много от които са [[българи|македонски българи]]. В 1960 г. комплексът е окончателно закрит и дейността му постепенно е поета от военните затвори.
 
=== Концлагери в Югославия ===
Най-печално известният концлагер в [[Югославия]] в годините след Втората световна война е [[Голи оток]]. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които макeдонски българи, а също и такива от [[Западни покрайнини|западните покрайнини]]. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните "домове" в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията - в лагера "Билеча". Тези концлагери са ползвани успешно за подавяне на всякаква съпротива срещу югославството или комунистическата власт на [[Тито]].
 
=== Концлагери в Народна република България ===
[[Ловеч#Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|Лагерът в Ловеч]] съществува от 1959 г. до 1962 г. при управлението на Тодор Живков
 
=== Британски концлагери ===
==== Нови китайски села в Малайзия ====
В средата на 50-те години в хода на войната срещу прокомунистическите партизани, английските власти на Малайзия в изпълнение на плана на ген. Харолд Бригс, насилствено преместват в охраняеми селища над 500 000 души. Селищата получават името "New Village".
 
=== Американски концлагери ===
==== Концлагери в Ирак ====
Най-известен е затворът в [[Абу Граиб|Абу Гариб]], който е използван първоначално от [[Саддам Хюсеин]] за измъчване и екзекутиране на [[дисидент]]и, а впоследствие и от американските военни за задържане и измъчване на [[терорист]]и.
 
# Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени "мишени с най-голяма разузнавателна стойност". Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.
 
'''Българско участие:''' Официално в България лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота.<ref>[http://www.md.government.bg/bg/20060412g.html Сайт на правителството: Охранителна рота във военно-хуманитарна мисия в лагера “Ашраф”]</ref> Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки.
 
==== Концлагери в Куба ====
Американската база Гуантанамо на остров [[Куба]] от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на [[2007]] в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма. <ref>[http://www2.dw-world.de/bulgarian/politik/Welt/print/1.209692.1.html Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма, Deutsche Welle 10,01.2007]</ref>
 
=== Концлагери в Русия ===
По време на първата война в Чечения 1994-1997 руските сили откриват множество лагери за чеченски граждани, наречени "филтрационни лагери". Някои от големите филтрационни лагери са в Моздок, Северна Осетия, и в Ставропол и Пятигорск в Южна Русия. <ref>[http://www.hrw.org/campaigns/russia/chechnya/filtration95.htm Mistreatment and Abuse of Detainees by Russian Forces, an excerpt from a Human Rights Watch report]</ref>
 
<references/>
* Бруно Бетелхейм."Просветено сърце".
* 50 Years of Chinese New Village in Malaysia (Chinese: 馬來西亞華人新村50年 作者:林廷輝、宋婉瑩) ISBN 983-9673-65-3
 
== Външни препратки ==