Уикипедия

Война в Босна и Херцеговина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавен източник
м год.-->години.; козметични промени
Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
 
'''Войната в Босна и Херцеговина''' (на [[босненски език|босненски]] и [[хърватски език|хърватски]]: ''Rat u Bosni i Hercegovini'', {{lang-sr|Рат у Босни и Херцеговини}}) е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 септември 1995 г. на територията на [[Босна и Херцеговина]]<ref>https://www.britannica.com/event/Bosnian-conflict</ref> (бивша република в състава на [[Югославия]]) между въоръжени формирования на босненски [[сърби]] (''Войска на [[Република Сръбска]]''), босненски [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани]]-автономисти (''Народна отбрана на Западна Босна''), [[бошняци]] (''Армия на БиХ'') и [[хървати]]. В началния етап на войната участие взима и [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]]. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци), както и въоръжени сили на [[НАТО]].
 
Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската [[агресия]], основана на Karadordevo agreement, докато сърбите я считат за [[гражданска война]].
Ред 9:
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой [[албанци]] и [[роми]]. Босненците понасят и много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
 
Според подоробния доклад за войната, съставен от [[Централното разузнавателно управление]], 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. През 2005 г. Конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина [[геноцид]]. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с Балканските войни през 1990-те годгодини. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците - заради индивидуални. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Момчило Краишник и Биляна Павшич), както и на Хърватия (Дарио Кордич) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Радован Караджич и Ядранко Пърлич). Геноцид (престъпление срещу човечеството) е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите.
<!--
Обвиняемият за военни престъпления Радован Караджич пристигна вчера в Холандия, за да се изправи пред трибунала в Хага по обвинение в геноцид за действията си по време на войната в Босна през 1992-1995 г. Караджич се укрива повече от 10 години, преди да бъде арестуван в Сърбия.
Ред 40:
== Предвоенна ситуация ==
Разпадането на социалистическа Югославия поставя началото на всички конфликти на Балканския полуостров. През 1989 г., след падането на Берлинската стена в страните от социалистическия лагер започват процеси на разпадане и влошаване на междуетническите конфликти. През март 1989 г. политическата криза в Югославия набира нови размери след като са приети промени в сръбската конституция, които ограничават правомощията на автономните области Косово и Войводина.
 
В Югославия авторитета на властите на местната комунистическа партия започва да пада, докато националистическите и сепаратистките сили се увеличават.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Война_в_Босна_и_Херцеговина“.