Отваря главното меню

Промени

м
год.-->години.; козметични промени
== Таксономия ==
[[Файл:Bos taurus indicus.jpg|мини|250п|Зебу (''B. p. indicus'')]]
[[FileФайл:Mudchute_cow_1.ogg|rightдясно|250п|Рев на говедо]]
През [[18 век]] говедата са идентифицирани от [[Карл Линей]] като три отделни [[вид (биология)|вида]] – ''Bos taurus'' (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), ''Bos indicus'' ([[зебу]]) и [[измиране|изчезналия]] ''Bos primigenius'' ([[Тур (говедо)|див европейски тур]]). Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид – ''Bos primigenius'' (съответно ''Bos primigenius taurus'', ''Bos primigenius indicus'' и ''Bos primigenius primigenius'').
 
Във [[филогения|филогенетично]] отношение, говедата са [[преживни]] животни, подразред на [[чифтокопитни]]те, заедно с подразредите [[непреживни]] ([[свиня]], [[хипопотам]]) и [[мазолестоноги]] ([[камила]]). Най-древните [[фосил]]и на [[чифтокопитни]] животни са отпреди 50 – 60 млн. години. Според съвременните научни изследвания, най-близко до [[чифтокопитни]]те животни в еволюционно отношение са [[китоподобни]]те ([[кит]] и [[делфин]]). Сравнителните генетични и морфологични изследвания показват че [[китоподобни]]те и [[чифтокопитни]]те имат отделен общ предшественик, който не е свързан с други систематични групи.<ref name="len">J.A. Lenstra and D.G. Bradley. Systematics and Phylogeny of Cattle. The Genetics of Cattle (eds R. Fries and A. Ruvinsky) CAB International 1999</ref>
 
Животни с изцяло кухи [[рог]]а – предци на говедото, класифицирани в семейство „Кухороги“ (''Bovidae''), се появяват преди около 20 милиона години, в епохата на [[миоцен]]а. Бързото развитие и широкото разпространение на кухорогите вероятно са свързани с разцвета на африканската [[савана]] преди 18 – 23 млн. годгодини. Тогава възниква голямо разнообразие от форми – над 100 вида, в [[Африка]], [[Евразия]] и [[Северна Америка]]. Повечето говеда живеят на [[стадо|стада]]. Така значително се намалява рискът и уязвимостта за отделните индивиди от месоядни [[хищници]], в условията на откритите [[степ]]и, и [[савана|савани]]. [[Доминация]]та на един или няколко [[алфа-мъжки]] индивида в стадото обуславя естествения [[полов отбор]] при говедата изключително по мъжка линия.<ref name="len"/>
 
== Одомашняване ==
== Стопанско значение ==
Говедата се отглеждат за получаване на два основни продукта:
* краве [[мляко]];
* [[говеждо месо]].
 
Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното [[животновъдство]]. Международната търговия с говеждо [[месо]] през 2000 година е на стойност над 30 милиарда [[Американски долар|долара]] и обхваща едва 23% от световното производство.{{hrf|Clay|2004}} Сравнимо е стопанското значение на производството на краве [[мляко]], което служи и за суровина за приготвяне на [[сирене]], [[краве масло]], [[кисело мляко]] и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата [[кожа]] също намира широко приложение при производството на [[Обувка|обувки]], [[облекло]] и [[обзавеждане]]. В много развиващи се страни, като [[Индия]], говедата остават широко използвани като [[впряг|впрегатни животни]].
[[Ензим]]ите в храносмилателната система на говедата не са способни самостоятелно да разградят [[нишесте]]то, [[целулоза]]та и другите високомолекулни [[въглехидрати]], които се съдържат в растителната храна. Те се разграждат в [[търбух]]а от [[симбиоза|симбионтната]] [[микроорганизми|микрофлора]]. Това са [[инфузории]] от [[разред]]ите ''Entodiniomorphida'' и ''Vestibuliferida'', като най-често се срещат представители на [[род (биология)|родовете]] ''Diplodinium spp''. и ''Entodinium spp''.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://cyberleninka.ru/article/n/endobiontnye-infuzorii-pischevaritelnogo-trakta-byka-domashnego-bos-taurus | заглавие=Эндобионтные инфузории пищеварительного тракта быка домашнего |фамилно_име=Лихачев |първо_име=Сергей Федорович |дата=11/2010 |труд=Биологические науки и физика |издател=Вестник ЧГПУ |език=ru }}</ref>
 
[[Инфузории]]те разграждат високомолекулните [[въглехидрати]] в [[търбух]]а до [[летливи мастни киселини]] – [[оцетна киселина|оцетна]], [[пропионова киселина|пропионова]], [[маслена киселина|маслена]] и други. [[оцетна киселина|Оцетната]] и [[маслена киселина|маслената]] се използват за синтеза на [[триацилглицерид]]и. Те изграждат преобладаващата част от [[липид]]ите в организма на преживните животни, както и [[мазнина|мазнините]] в [[мляко]]то. [[Пропионова киселина|Пропионовата киселина]] се използва за [[Химичен синтез|синтезсинтеза]]а на [[глюкоза]], чрез процеса [[глюконеогенеза]].<ref name="kondrahin">Кондрахин, И. П. "[http://www.irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/irbis_nbuv/cgiirbis_64.exe?C21COM=2&I21DBN=UJRN&P21DBN=UJRN&IMAGE_FILE_DOWNLOAD=1&Image_file_name=PDF/Npkau_2008_111_16.pdf Условия, обеспечивающие нормальное рубцовое пищеварение у коров.]" Наукові праці Південного філіалу Національного університету біоресурсів і природокористування України 111 (2008): 61 – 68.</ref>
 
Растителните [[белтък|протеини]], които постъпват в търбуха с храната, се разграждат от микроорганизмите до [[аминокиселини]], [[амоняк]] и [[карбамид]]. Те се използват за синтеза на микробиални протеини, които са усвоими от преживните животни.<ref name="kondrahin"/>
 
След като родят, женските говеда се наричат „крави“ (ед.ч. – крава). Кравите могат да бъдат:
* дойни – доят се, за получаване на [[мляко]]
** скороотелени – до 14<sup>-я</sup> ден след [[раждане]]то, [[виме]]то отделя [[коластра]], която не е подходяща за консумация от човека;
** лактиращи (млекоотделящи) – от 14<sup>-я</sup> ден след раждането до пресушаването. Нормално лактационният (дойният) период при кравите за мляко е 305 дни;
** пресушени – ако не бъдат повторно заплодени, кравите могат да дават мляко до 1,5 – 2 години след раждането. Ако бъдат заплодени, кравите трябва да се пресушат не по-късно от 2 месеца преди следващото раждане.
* разплодни – използват се само за раждане на телета, без да се доят; обикновено това са крави от месодайните породи.
 
Мъжките говеда за разплод се наричат „бици“ (ед. ч. – бик), а в периода между половата и стопанската зрялост – бичета за ремонт (обновяване) на [[стадо]]то.
 
Основните групи породи говеда са:
* за мляко;
* за месо;
* комбинирани (смесени) – за месо и мляко.
 
Групите породи говеда в света са:<ref>Данкверт С.А., Холманов А.М., Осадчая О.Ю. Скотоводство стран мира. Москва, 2007. 608 с. {{ref-lang|ru}}</ref>
[[Файл:Calf on Hambledon Hill 3.jpg|дясно|мини|Шута крава с теле]]
 
* '''шута крава, шуто теле''' – без рога;
* '''„пощръкляло“''' говедо – което тича насам – натам и се мята, защото е нападнато от муха [[щръклица]], която му пробива кожата, за да си снесе яйцата.
* '''капистра''' – [[синджир]] за връзване на говеда;
* '''оглавяне''' (заоглавяне) – вкарване на главата на животното в [[ярем]], за да се ползва за тяга;
** '''зажегляне''' – фиксиране срещу измъкване при заоглавяне.
* '''изоглавяне''' – освобождаване от [[ярем]]а.
* '''герен''' – място за паша на [[добитък]]а, обикновено на края на селото;
* '''пастир''' – човек, който изкарва [[добитък]]а на паша.
 
== Говедата в религиите, хералдиката, традициите и фолклора ==
[[FileФайл:Turin_coat_of_arms.svg|мини|150px|Герб на [[Торино]], регион [[Пиемонт]], Италия]]
[[FileФайл:Blason ville fr Tauriac (Tarn).svg|мини|150px|Герб на Турияк, департамент Воклюз, Франция]]
[[FileФайл:Blason ville fr Le Thor (Vaucluse).svg|мини|150px|Герб на Льо Тор, департамент Тарн, Франция]]
* Кравата е свещено животно в [[Индуизъм|индуизма]].
* Евангелистът [[Лука (апостол)|Лука]] е изобразяван алегорично като вол в християнското изкуство.