Антиохийско княжество: Разлика между версии

Град Антиохия е древно селище, възникнало<ref>Антиохия е основана през IV век пр.н.е. от [[Селевк I Никатор|Селевк Никатор]], докато все още е началник на конницата на [[Александър Македонски]].</ref> на [[Оронт (река)|река Оронт]] и в близост до [[Антиохия (езеро)|едноименното]] езеро и източния [[Средиземно море|Средиземноморски]] бряг. В античността и по-късно се оформя селищен конгломерат, наричан [[Сирийски тетраполис]], включващ [[Селевкия]], [[Латакия|Лаодикия]] и [[Апамея]] освен Антиохия. Те са част от [[Елинизъм|еленистичното]] [[Селевкиди|Царство на Селевкидите]]. По-късно Антиохия е столица на основаната от [[Адриан (император)|Адриан]] [[Римска империя|римска]] провинция [[Сирия]] и е важен център за ранното [[християнство]]<ref>''gentile Christianity''</ref>. Антиохия е обявена за един от основните градове-седалища на християнските патриарси – равнопоствените [[Патриарх на Константинопол|Константинополски]], [[Патриарх на Александрия|Александрийски]], [[Папа|Римски]] и [[Патриарх на Антиохия|Антиохийски патриархати]]. Това става на [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]] през 325 г., като е за отбелязване, че Рим е единствения патриархат на Запада. През 341 г. градът е център на нов [[Църковен събор (поместен)|Вселенски събор]] с важни религиознодогматични последствия.

 

 

== Кръстоносен поход ==

 

Сред тях е принцът на Таранто Боемунд, предводител на съществения нормански контингент. След като полага клетва за вярност пред предишния антиохийски господар [[василевс]]а<ref>Император на Византийската империя.</ref> [[Алексий I Комнин]], Боемунд потегля с останалите принцове и барони и през 1097 г. [[Обсада на Антиохия (1097-1098)|обсажда Антиохия]]. Градът е под властта на персийските селджуки, [[васал]]ен е на [[емир]]а на [[Дамаск]] Ридван и се намира под господството на наместника-атабег [[Яги Сиян]]. Обсадата продължава седем месеца – между 20 октомври 1097 и 28 юни 1098 г. поради невъзможността на се осъществи пълна блокада на големия и укрепен град, а също така и поради честите опити от страна на съюзниците на Яги Сиян да пробият обсадата отвън. Градът в крайна сметка пада в ръцете на кръстоносците след предателство от страна на ''Фируз'', арменски наемник в турския гарнизон и организирана от Боемунд атака. Подкрепени от местното християнско гражданство кръстоносците бързо изтласкват защитниците в [[цитадела]]та, а Яги Сиян загива, бягайки от завладения град.

 

== Политически последствия ==

Кръстоносците бързо разпределят града според предварителните договорки. Боемунд получава значителна част, но една от ключовите градски порти и прилежащия квартал са извън негов контрол, попаднали в ръцете на [[Раймонд Тулузки]]. Боемунд намира правно основание да пренебрегне клетвата си към византийския император, съгласно която той е длъжен да предаде всеки завладян град обратно в ръцете на василевса. Но не успява да преодолее съпротивата на тулузкия граф и получава пълен контрол над града едва след като Раймонд потегля с войските си към [[Йерусалим]]. Антиохийското княжество е основано като [[феодализъм|феодално-правен субект]], а Боемунд е признат за принц (княз) от папата след обещанията за подмяна и на религиозната власт с католически [[архиепископ]]. Преди това кръстоносците престояват в Антиохия още девет месеца, които Боемунд използва, за да разшири и укрепи домена си – ''вж. [[Битка при Маарат|Обсада на Маарат]]''.

 

 

== Втори и Трети кръстоносен поход ==

В [[Близък изток|Леванта]] настъпва период на възход на мюсюлманските [[емир]]ства под ръководството на [[Зенги]] и сина му [[Нураддин]]. Те завладяват Едеското графство и сериозно застрашават останалите християнски държави; това подбужда [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]. Заплахата за Антиохия е преголяма и водачите му доброволно се подчиняват на [[Византия]] – през 1165 г. Мануил I Комнин лично присъства на възстановяването на византийския ''[[протекторат]]'' над васална Антиохия. След смъртта на Мануил суверенитетът на княжеството е възстановен, но след [[Битка при Хатин|разгрома на йерусалимците при Хатин]] започва периода на залез на Кръстоносна Антиохия.

 

 

== Източници ==

<references />

* Мутафчиев, Петър ''„Лекции по история на Византия“''. ''изд. Дамян Яков'' ISBN 9545273089

 

{{Кръстоносни държави}}

[[Категория:Исторически държави в Близкия изток]]

[[Категория:Кръстоносни държави]]