Делфийски оракул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
м в.--->век; козметични промени
Ред 1:
[[imageФайл:DelphicSibylByMichelangelo.jpg|thumbмини|rightдясно|Пития, жрицата на Делфийския оракул, според [[Микеланджело]]]]
[[Файл:Delphi-temple-to-appolo1.jpg|мини|Останките от древния храм на Аполон в Делфи]]
'''Делфийският оракул''' е един от най-важните [[оракул]]и в [[Античност|античния свят]]<ref>[http://www.clio.fr/BIBLIOTHEQUE/en_grece_la_religion_des_oracles.asp Гръцката религия на оракулите]</ref>, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на [[Аполон]] в [[Делфи]], построен на склона на планината [[Парнас]] в областта [[Фокида]]. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището [[Питон (митология)|Питон]]. Неговата [[сибила|жрица]] се нарича [[Пития]] (от питон – един от старите символи на [[Аполон]]). Делфийският оракул и свързаният с него [[храм]] играят важна роля и в така наречените „[[Елевзински мистерии]]“.
Ред 5:
В древна Гърция е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитват до оракули. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Цар [[Мидас]] подарява на храма златен трон. Лидийският цар [[Крез]] също изпраща дарове на делфийския оракул и храма на Аполон. Делфийският оракул повлиява до голяма степен колонизацията на южните части на Италия и Сицилия.
 
Около оракула се сформира най-известната [[амфиктиония]] в древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко [[свещена война|свещени войни]], като в [[Трета свещена война|третата]] от тях срещу [[Фокида|фокидцифокидците]]те през 343 г. пр. Хр. се намесва [[Филип II Македонски]].
 
Светилището започва да губи своето влияние по време на [[Гръко-персийските войни|гръцко-персийските войни]], когато Делфи взема страната на [[Персия]] с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. е закрит окончателно.
 
== Светилището ==
[[FileФайл:Plan Delphi Sanctuary of Apollo colored.svg|thumbмини|План на светилището в Делфи. С номер 1 е означен храмът на Аполон, съкровищниците на отделните градове са с номера 14 – 24]]
Светилището на Аполон е по същество парче свещена земя (''теменос''), с форма на четириъгълник с дължина на страните 130 на 190 м, оградено с яка, добре изградена стена (''периболос'') с няколко врати. Теренът е доста стръмен и достига до отвесните скали Федриади. С помощта на няколко големи подпорни стени са направени тераси, свързани помежду си с главния ''Свещен път'', който свързва голямата врата в долния източен край на стената с терасата пред хълма, като прави два последователни завоя. От двете страни на пътя се редуват ''съкровищниците'', построени от полисите [[Сикион]], [[Сифнос]], [[Тива (полис)|Тива]], [[Древна Атина|Атина]], [[Сиракуза]], [[Книдос]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Кирена]] и други, както и съкровищниците на двата [[етруски]] града Цере и Спина. Много от даренията привличали вниманието на поклонниците със скулптури и надписи<ref>{{Шаму|216}}</ref>. Например картина на [[Полигнот]] върху постройка, издигната от [[книдос]]ците (или ''лесхе'' – място за разговори), изобразявала ''Слизането на Одисей в Хадес'' (''Некия'') и ''Превземането на Троя'' (''Илиуперсис'').<ref name="EB 1911">{{cite book |title= Encyclopædia Britannica, 11<sup>th edition</sup> |last=Chisholm |first= Hugh, ed |year=1911 |publisher= Cambridge University Press |url=https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Polygnotus }}</ref>. Гръцкият пътешественик от 2 век [[Павзаний]] е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура<ref name="EB 1911"/><ref>{{Павзаний |Χ, 25 – 31|}}</ref>. Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.<ref name="EB 1911"/>
Във вътрешността на храма, която остава недостъпна за обикновените хора, се намира златна [[статуя]] на Аполон, [[лаврово дърво]], свещен извор, [[омфал]] с два златни [[орел]]а, а под него [[саркофаг]] с пепелта на Питон.<ref>{{cite web|url=http://www.ffil.uam.es/hellas/arcaismo/arqui_ar/santuar/3s.html|title=APOLO EN DELFOS (Храмът на Аполон)|work=ffil.uam.es|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100326094430/http://www.ffil.uam.es/hellas/arcaismo/arqui_ar/santuar/3s.html|archivedate=2010-03-26|lang=es}}</ref>
 
== Пророчества ==
В древността пророчествата се правят един път в годината – на рождения ден на Аполон, около средата на [[февруари]] или [[март]]. От VI в.век пр.н.е. насам започват да се провеждат ежемесечно, на седмо число, а по-късно и ежедневно през месеците, в които времето позволява достъп до мястото на оракула. Пития отказва да пророкува на човек, очернен от престъпления. От нея се изисква пълна преданост и дълбоко целомъдрие.
 
Преди всяко пророчество Пития се измива в Касталския извор, слага златотъкана дреха, разпуска косите си, слага лавров венец на главата си, пие [[вода]] от свещения [[извор]], пали лаврови клончета, сяда на висок трикрак стол и прави своите предсказания, вдишвайки изпаренията. При това тя изпада в наркотичен [[транс]], повечето от фразите и думите са неразбираеми брътвежи, които [[жрец]]ите (προφήτης) записват и след това тълкуват. След края на ритуала, жреците се оттеглят за да подготвят гаданието. То представлява поема, която предоставят на поръчителя на гаданието. Обикновено тази поема не е еднозначна, с цел при грешка гадателите да имат възможност да изкажат своето тълкувание на поемата, което понякога се разминава от това на поръчителя.
Ред 24:
 
== Вижте още ==
* [[Сибила]]
 
[[Категория:Религия в Древна Гърция]]