Барбарево: Разлика между версии

Селото е споменато в [[Лесновски поменик|Лесновския поменик]] от XVI век и в [[Трескавички кодекс|Трескавичкия кодекс]] от XVIII век като Барбарево.<ref>Селищев. А. М. „Македонские кодики XVI - XVIII веков“, София, 1933, стр. 145.</ref> През XIX век селото е чисто българско. Селската църква „[[Свети Атанасий (Барбарево)|Свети Атанасий]]“ е построена в 1870 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.novoselo.gov.mk/%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0/%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be/ | заглавие=Барбарево |достъп_дата = 2017-06-15 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Општина Ново Село |език= |цитат= }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Борборово'' е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 382 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 186-187</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 480 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|161|Струмишка Каза}}</ref>