Грънчари: Разлика между версии

В XIX век Грънчари е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грънчари (Grentchari) е посочено като село с 47 домакинства и 48 жители [[мюсюлмани]] и 88 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref>

 

 

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Грънчари има 120 българи екзархисти и 360 албанци.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 170-171.</ref> Българската църква „[[Свети Атанасий (Грънчари)|Свети Атанас]]“ се намира недалеч от селото, а в близост е и църквата „[[Свети Илия (Грънчари)|Свети Илия]]“,<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 43.</ref> която е от първата половина на XIII век.<ref name="Macedonium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=2&pid=5&ppid=99&tid=581 | заглавие = Св. Илија, с. Грнчари, Преспа | достъп_дата = 5 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Macedonium | издател = | език = | цитат = }}</ref>