Мало Коняри: Разлика между версии

В XIX век Мало Коняри е село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Рождество Богородично (Мало Коняри)|Рождество Богородично]]“ е от 1873 година.<ref>Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора - Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мало Конаре (Malokonaré) е посочено като село с 42 домакинства с 201 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.</ref> Същата година свещеника в Прилеп Константин ръководи строежа на църквата в Мало Коняри<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350.</ref>.

 

 

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Малко Коняре има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.</ref>