Разлика между версии на „Мургаш (община Куманово)“

м
Бот: глави -> индекс в Шаблон:МЕС
м (Бот: Шаблон:МЕС)
м (Бот: глави -> индекс в Шаблон:МЕС)
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица }}</ref>
 
В края на XIX век Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|215|Кумановска Каза2_28}}</ref>
 
Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.</ref>
111 457

редакции