Сидхарта Гаутама Буда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 24x кавички, 10x заглавие-стил, 10x тире, 10x тире-числа, 5 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 45:
[[Файл:Birthplacebuddha.jpg|thumb|left|Точното място, където Буда се е родил в [[Лумбини]]. Това място е свещено и за индуистите, които вярват, че Буда е деветият от десетте Дашаватари на бог [[Вишну]].]]
 
Бащата на Буда бил цар Судходана - водач на клана Шакя, кояточиято столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда. Гаутама е фамилно име. Неговата майка царица Маха Мая (Маядеви) и съпруга на цар Сидходана била колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат, царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната и&#768;й страна<ref>{{cite web|url=http://www.sacred-texts.com/bud/lob/lob04.htm |title=Sacred-texts.com |publisher=Sacred-texts.com |accessdate=2010-10-02}}</ref> и десет месеца по-късно Сидхарта се родил. Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това, нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.
 
Денят на раждането на Буда е широко празнуван в [[Теравада]] страните като [[Весак]]<ref>Turpie, D. 2001. Wesak And The Re-Creation of Buddhist Tradition. Master's Thesis. Montreal, Quebec: McGill University. (p. 3). Available from: [http://www.mrsp.mcgill.ca/reports/pdfs/Wesak.pdf Mcgill.ca]. Retrieved 17 November 2006.</ref>. Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко дни или седем дни по-късно. На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата.), Означавакоето означава „този, който постига целта си“. По време на честванията на раждането, отшелникаотшелникът-ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище и обявил, че детето или ще стане велик цар, (чакраваратин) или велик свят човек<ref name = "narada">{{Cite book| last= Narada|title = A Manual of Buddhism|publisher= Buddha Educational Foundation|year= 1992| isbn=967-9920-58-5| page=9&ndash;12}}</ref>. Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита, и Ашитакойто разгледал рождените белези на детето. Сидходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени-брамини да прочетат бъдещето на бебето. Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек<ref name=narada/>. Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно първият [[архат]] става известен с това, че е единственият, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда<ref>Narada (1992), p11-12</ref>.
 
Докато, според по-късната традиция и легенда обрисуват Сидходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че Сидходана бил избран като вожд на племенен съюз.
 
Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека<ref>Sue Hamilton, ''Early Buddhism: A New Approach: The I of the Beholder.'' Routledge 2000, page 47.</ref>. По това време много малки градове-държави са съществували в древна Индия, наречен Джанапади. Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи<ref>[[Romila Thapar]], ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, page 137.</ref> . Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия или като форма на република<ref>Richard Gombrich, ''Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo.'' Routledge and Kegan Paul, 1988, pages 49 – 50.</ref>. По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм<ref>Romila Thapar, ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, page 146.</ref>.
 
=== Ранни години и брак ===
[[Файл:Departure_of_Siddhartha.jpg|мини|Отпътуването на принц Сидхарта]]
Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка му Маха Паджапати<ref name="narada_14">Narada (1992), p14</ref>. По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване), построени за него. Неговият баща бил цар Судходана, които искал сина му да бъде велик цар на племета Шакя, затова го нарекъл Шакямуни. Той пазел сина си от среща с човешкото [[страдание]] и смърт.
 
Когато Сидхарта става на около 16 години, баща му урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст, наречена Яшодхара . Според преданието, тя ражда син, наречен Рахула.
 
Макар бащата да уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, от което се нуждае, будистките ръкописи разказват, че с течение на времето Шакямуни почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел<ref name="narada_14" />.
Ред 66:
Отначало Гаутама заминал за Раджагаха и започнал аскетичен живот чрез просене на милостиня на улицата. Хората на цар [[Бимбисара]] разпознали Сидхарта и царят предложил на Сидхарта своя трон. Сидхарта отхвърлил предложението, но обещал да посети царство Магадха първо, след като постигне просветление.
 
Той напуснал Раджагаха и практикувал аскетизъм с двама отшелници. След като усвоил напълно учението на Алара Калама (скр. Арада Калама), Гаутама се почувствал неудовлетворен от практиката и става ученик на Удака Рамапута (скр. Удрака Рамапутра). С него Сидхарта достига висши нива на медитативно съзнание, но отново не ебил удовлетворен.
 
Заедно с петима спътници, водени от Каундиня, Сидхарта решава да доведе аскетизма си още по-далеч. Той се опитал да намери просветление чрез лишаване от храна. След като почти не умира от гладна смърт, ограничавайки приема на храната си до едно листо или ядка на ден, Сидхарта почти не умира под едно дърво.
 
Там дочува разговора между млад ученик и неговия учител по цитра.: „Струните не бива да бъдат нито прекалено отпуснати, нито прекалено опънати – съветвал учителят, -иначе цетратацитрата няма да издаде звука, за който е предназначена.“ Тиха усмивка озарила лицето на отшелника, защото той прозрял принципа на Средния път, а именно тялото като инструмент на духа не бива нито да бъде във властта на страсти и желания, нито подлагано на прекалена суровост.<ref name=":0" />
 
Сидхарта достига съзерцание, което било блажено и освежаващо, наречено [[дхяна]] – медитация.
Ред 76:
=== Просветление ===
[[File:Astasahasrika Prajnaparamita Victory Over Mara.jpeg|thumb|Буда седящ в медитация ([[дхяна]]), незасегнат от демоните на Мара. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период]]
Според ранните будистки текстове<ref name="sn56">[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn56/sn56.011.than.html Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion]</ref>, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетзъмаскетизъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път<ref name="sn56"/> – път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението<ref name="sn56"/>.
 
Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, като дава обет никога да не стане, докато не намери истината, водеща до просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref> . Каундиня и останалите четиричетирима спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref> . Според някои писания, това се случва приблизително на петия лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като '''Буда''' или „'''Пробуденият'''“ („Буда“ също така понякога се превежда и като „Просветленият“). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или „Пробуденият от клана Шакя.“
 
Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като „Четирите Благородни Истини“,<ref name="basicteaching">[http://online.sfsu.edu/~rone/Buddhism/footsteps.htm The Basic Teaching of Buddha]</ref> които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или „замърсяванията“ (килеси)<ref name="basicteaching"/>. [[Нирвана]] също се счита за „края на света“, в който не остават никаква лична идентичност или граници на ума. В такова състояние, съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.