Източна Европа: Разлика между версии

Броят на населението без [[Русия]] е около 130 млн. души. По-голямата част от тях са [[славяни|славянски народи]]. Почти във всички страни има нисък, нулев или отрицателен [[естествен прираст]], т.е., тези страни са в [[демографска криза]], а населението е застаряващо. [[демографска политика|Демографската политика]] е насочена към насърчаване на раждаемостта. Проблем за всички страни от региона е [[емиграция]]та на млади, образовани и квалифицирани хора. [[Урбанизация]]та е твърде различна - – варира между 35 ([[Албания]]) и 72% ([[Чехия]]). За [[България]] този процент е 68. Градските [[агломерация|агломерации]] са по-малко на брой, с по-малко население и площ в сравнение със [[Западна Европа]].

Характерен е процес на преход от централизирана към [[пазарна икономика]]. Въвеждат се пазарни механизми. Увеличава се делът на частната собственост чрез [[приватизация]], [[реституция]] и разкриване на нови фирми. Извършват се структурни промени в [[национално стопанство|националното стопанство]]. Възстановява се собствеността върху земята. Изброените промени се извършват най-бързо в [[Чехия]], [[Полша]] и [[Унгария]]. Преходът към пазарна икономика се съпровожда с голям спад в [[БВП|БВП (Брутен Вътрешен Продукт)]], с масово обедняване на основната част от населението, с голяма [[инфлация]] и [[безработица]], с раздробяване на земята, намаляване на обработваемите земи и намаляване на производителността на труда. Признание за напредъка на страните от Източноевропейския регион е присъединяването на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] през 2004 г. и на [[Румъния]] и [[България]] през 2007 г.