Владимир Ленин: Разлика между версии

Още в края на 1904 година, на фона на нараствающото стачно движение, между фракциите на „мнозинството“ и „малцинството“ освен организационни, се появяват и разногласия по политическите въпроси.<ref>[С. Тютюкин, В. Шелохаев. Стратегия и тактика большевиков и меньшевиков в революции http://www.situation.ru/app/j_art_689.htm]</ref> Революцията от 1905 – 1907 година заварва Ленин в [[Швейцария]].

 

 

При първа възможност, в началото на ноември 1905 Ленин нелегално, под фалшиво име пристига в Санкт Петербург и оглавява избраните от конгреса Централен и Петербургски комитети на болшевиките; голямо внимание отделя на ръководството на вестник „Нов живот“. Под ръководството на Ленин партията подготвя въоръжено въстание. По това време работи по книгата „Двете тактики на социалдемокрацията в демократичната революция“, която набляга на необходимостта от [[диктатура на пролетариата|хегемония на пролетариата]] и въоръжено въстание. В борбата за привличане на своя страна на селяните (която се провежда активно чрез Есерите), Ленин пише брошурата „За селската беднота“.

{{основна|Февруарска революция (1917)}}

 

 

През февруари 1917 година зимата е сурова, цари всеобщ глад и изтощение от войната. Настъпва икономическа криза. Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението расте. При сблъсъците с полицията има много човешки жертви. Столицата е в хаос и размирици. На 2 март царят абдикира. Ленин се завръща в Русия през април и призовава към „социална революция“.<ref>''[[Мельгунов, Сергей Петрович|Мельгунов, С. П.]]'' „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции// Как большевики захватили власть. „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. – М.: Айрис-пресс, 2007. – 640 с.+вклейка 16 с. – (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 571</ref> По улиците на Петроград за посрещането му, по данни на большевиките, са мобилизирани 7000 войници<ref>''[[Мельгунов, Сергей Петрович|Мельгунов, С. П.]]'' „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции// Как большевики захватили власть. „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. – М.: Айрис-пресс, 2007. – 640 с.+вклейка 16 с. – (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 571</ref>. Призивът за социална революция смущава даже привържениците му<ref name="ZNK566">''[[Мельгунов, Сергей Петрович|Мельгунов, С. П.]]'' „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции// Как большевики захватили власть. „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. – М.: Айрис-пресс, 2007. – 640 с.+вклейка 16 с. – (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 566</ref>. Появяват се дори призиви сред матросите за арестуването на Ленин. Войниците от Московския полк взимат решение да разгромят редакцията на вестник „Правда“.<ref>''[[Мельгунов, Сергей Петрович|Мельгунов, С. П.]]'' „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции// Как большевики захватили власть. „Золотой немецкий ключ“ к большевистской революции / С. П. Мельгунов; предисловие Ю. Н. Емельянова. – М.: Айрис-пресс, 2007. – 640 с.+вклейка 16 с. – (Белая Россия). ISBN 978-5-8112-2904-8, стр. 572</ref>. На 4 април Ленин излиза с тезиси, които са публикувани в „Правда“ едва на 7 април.<ref>''Никонов&nbsp;В.&nbsp;А.'' Молотов: Молодость. —&nbsp;М.:&nbsp;ВАГРИУС, 2005. – С.&nbsp;257.</ref> Новите идеи на вожда се струват твърде радикални дори на близките му съратници.<ref>Плеханов Г. В. „О тезисах Ленина и о том, почему бред бывает подчас весьма интересным“, „Единство“ 1917: 9 апреля, № 9; 10 апреля, № 10; 12 апреля, № 11</ref>.<ref>''Молотов&nbsp;В.&nbsp;М.'' О&nbsp;Владимире Ильиче Ленине. —&nbsp;Ч.&nbsp;2. —&nbsp;Л.&nbsp;8.</ref> Това са знаменитите „[[Априлски тезиси]]“<ref>[http://www.rian.ru/mainline/20070412/63541427.html Схватка вокруг „апрельских тезисов“]. – Пётр Романов, политический обозреватель „РИА Новости“</ref> В тях той заявява:„Никаква подкрепа на временното правителство“ и „Цялата власт – на Съветите“ (''вся власть – Советам''), говори за прерастване на буржоазната революция в пролетарска и ликвидиране на [[армия]]та и [[полиция]]та. Той също така се обявява против войната, като я нарича грабителска и империалистическа. От април до юли написва над 170 статии, брошури и проекти на резолюции.

Временното правителство арестува болшевиките и обявява партията им за незаконна. Това принуждава Ленин да емигрира отново, този път във [[Финландия]]. Правейки равносметка на събитията, той се уверява че Временното правителство трябва да бъде свалено с въоръжена борба.<ref>Read, Christopher, ''Lenin'' (2005): 162 – 3</ref> Междувременно публикува [[Държава и революция]] (1917), където предлага като органи на властта съвети на работници, селяни и войници вместо парламент.<ref>{{cite web |last=Lenin |first=Vladimir |title=The State and Revolution |year=1917 |url=http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1917/staterev/index.htm}}</ref>

 

 

На [[30 август]] [[1918]] г. срещу него е извършено неуспешно покушение, според официалната версия от есерката [[Фани Каплан]]. Причините и мотивите за това покушение остават неизвестни до ден днешен.<ref>[http://www.zn.ua/1000/1050/43712 Покушения в Кремле: От Ленина до Ельцина Тайны. Версии. Подоплёка. Николай Зенькович | Право | Власть]</ref><ref>[http://scenario.ng.ru/interview/2001-03-14/4_table.html Непредсказуемое прошлое. Алгоритмы реконструкции]</ref>. Има различни версии. Според една от тях това е заговор, организиран от Джерджински. Според друга покушението няма политически, а личен характер. Ленин е тежко ранен, в безсъзнание и в началото раните му се считат смъртоносни. Единият от куршумите попада във врата, точно под челюстта, а другият в ръката. За него се грижи и го оперира лекарят Владимир Минц. Той се възстановява сравнително бързо, но се счита, че неизваденият куршум от тялото му е една от причините за влошаване на здравето му по-късно.

След смъртта му Ленин е балсамиран и поставен в [[мавзолей]] на [[Червен площад|Червения площад]]. В него е изложено на показ балсамираното тяло на Владимир Ленин. Монументалната гранитна сграда на Алексей Шчусев заимства някои елементи на античните мавзолеи особено на гроба на Кир Велики.

 

== Литературни произведения ==

* ''Империализмът като най-висок стадий на капитализма'' – Популярен очерк, 1916 г.