Четвърта френска република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 3:
По време на четвъртата република във Франция настъпва ера на [[икономически растеж]] и преустройство на националните [[Институция|институции]] и [[Промишленост|индустрия]] след Втората световна война, а страната играе важна роля в развитието на процеса на [[европейска интеграция]], който съществено променя [[Европа]]. Най-големите постижения на четвъртата република са в областта на социалните реформи и [[Икономическо развитие|икономическото развитие]]. През 1946 г. правителството създава цялостна система за социална защита, която включва [[Помощи за безработни|осигуряване за безработица]], инвалидност и [[пенсия]] и [[Здравеопазване|здравни грижи]] за всички [[Гражданство|граждани]].<ref name="ReferenceA">„France“, Microsoft® Encarta® Encyclopedia 2001</ref>
Направен е опит да се засили [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]], за да се предотврати настъпването на нестабилната ситуация, съществувала преди войната, но нестабилността остава и по време на четвъртата република, за което свидетелстват честите промени на администрацията – за нейната 12-годишна история се сменят 21 правителства. Нещо повече, тези правителства са неспособни да вземат ефективни решения по отношение на [[деколонизация]]та на множеството френски колонии. След поредица от кризи, най-вече след [[алжир]]ската криза от 1958 г., четвъртата република се срива. Военновременният лидер [[Шарл де Гол]] се връща от пенсия, за да оглави временно преходно правителство, натоварено да разработи нова френска конституция. Четвъртата република е разпусната след публичен референдум на 5
==
След освобождението на Париж през август 1944 се създава т. нар. Временна република. Като председател на Френския комитет за национално освобождение генерал Шарл дьо Гол естествено става и временен министър-председател. В правителството му участват всички политически сили. Скоро цялата територия на Франция е освободена и
Основната цел на дьо Гол като премиер е да наложи умерена дясна конституция, но разигралите се политически борби правят това невъзможно. През 1945 г. в Байо той изнася важна реч, в която описва своята представа за устройството на страната – силен президент, който да олицетворява единството на нацията. Проблемът е, че въпреки огромната си лична популярност, зад него не стои партия, а ФКП печели все повече симпатизанти. Тя и ФСП печелят първите избори за Учредително събрание и предлагат толкова крайно ляв проект за конституция, че дьо Гол яростно го отхвърля и на проведения референдум избирателите не го одобряват. Вторият проект на комунисти и социалисти е по-умерен и е приет, но само с 40% от гласовете при 30% против и 30% въздържали се. Така стартира Четвъртата френска република.
Според конституцията най-голяма власт има двукамарното Национално събрание, президентът е напълно безпомощен, а правителството – играчка в ръцете на депутатите. Оформят се четири основни политически партии – ФКП, ФСП, Радикалите (доста отслабнали) и Народното републиканско движение – млада консервативна сила. Никоя от тях няма мнозинство, поради което правителствата често се сменят при средна продължителност шест месеца. Това предизвиква постоянна политическа нестабилност, избягване на отговорност и външнополитическа слабост. През 1947 под влиянието на започналата [[Студена война]] комунистите са изгонени от правителството и останалите три сили въпреки силните си противоречия съставят всички следващи правителства (
Политическата нестабилност не пречи на икономическото развитие и на една спокойна външна политика, тъй като между десетките правителства се осъществява забележителна приемственост. След [[План Маршал|плана Маршал]] френската икономика се възражда, но основната идея на французите е да създадат наднационално обединение от европейски държави. Именно Франция е инициатор за създаването на първите
▲Политическата нестабилност не пречи на икономическото развитие и на една спокойна външна политика, тъй като между десетките правителства се осъществява забележителна приемственост. След [[План Маршал|плана Маршал]] френската икономика се възражда, но основната идея на французите е да създадат наднационално обединение от европейски държави. Именно Франция е инициатор за създаването на първите “общности” през 1951 и 1957 г., които впоследствие ще доведат до [[Европейския съюз]]. Но външната политика предлага и предизвикателства, които не са по силите на слабата Четвърта република. Започналата през 1947 г. война за независимост на [[Индокитай]] завършва с трагичното поражение на французите при '''Диен Биен Фу''' през 1954 г. Необходимо е извънредно напрежение на силите, за да се подпише мир и Франция да се освободи от този товар. През същата година обаче започва войната за независимост на [[Алжир]] – най-старата френска колония, считана за част от Франция, която никой французин не е готов да пожертва. '''Фронтът за национално освобождение''' (ФНО) е алжирска терористична организация без особена подкрепа, но подлагайки цялото население на терор, подкопава авторитета на френските власти. През 1956 г. френската армия минава в настъпление и използвайки жестокости почти ликвидира ФНО. Това обаче предизвиква протести в самата Франция и започват преговори за освобождение на Алжир. При това положение в армията назрява заговор за сваляне на IV република (генерал [[Салан]]). През 1958 г. отряди на заговорниците правят десант в Корсика и предизвикват паника във Франция. Напълно блокирала, управляващата върхушка кани дьо Гол на власт. Той поисква нова конституция и извънредни пълномощия за 18 месеца. Оставен без избор, президентът [[Рьоне Коти]] се съгласява и през юни дьо Гол отново поема управлението на страната.
== Източници ==
{{Reflist}}
| |||