Чарли Чаплин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени
м форматиране: 4x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 23:
}}
 
Сър '''Чарлс Спенсър Чаплин''' ({{lang-en|Charles Spencer Chaplin}}) е [[Обединено кралство|британски]] комедиен [[актьор]], [[режисьор]], [[сценарист]] и [[композитор]], работил през по-голямата част от живота си в [[САЩ]], считан за една от най-важните фигури в историята на филмовата индустрия<ref>{{Cite journal| last=Balio| first=Tino| title=Charles Chaplin, Entrepreneur: A United Artist| journal=Journal of the University Film Association| volume=31| issue=1|pages=11–2111 – 21| publisher=University of Illinois Press |year=1979|authorlink=|ref={{sfnRef|Balio}}}}</ref> и една от най-талантливите личности от ерата на [[Нямо кино|нямото кино]]. Чарли Чаплин е най-известният актьор в ранните [[холивуд]]ски филми, а по-късно и забележителен режисьор.
 
Той е създателят на един от най-знаменитите и незабравими образи в нямото кино – на скитника Чарли. Неговата кариера обхваща повече от 75 години, от детството във [[викторианската епоха]] до една година преди смъртта му през 1977 г. и е изпълнена с противоречия. Обвиняван е в симпатии към комунистите и влиза в черния списък на Холивуд, а женитбите и връзките му с много по-млади от него жени предизвикват скандали. След започналото разследване на ФБР Чаплин е принуден да напусне Съединените щати и да се установи в [[Швейцария]].
Ред 58:
==== Кийстоун ====
[[Файл:Chaplin Kid Auto Races.jpg|мини|ляво|Чарли Чаплин в „Детски автомобилни състезания“ (''Kid Auto Races at Venice'', 1914 г.), където за първи път се появява в прочутия [[костюм]] на [[скитник]], който ще го направи известен в цял свят.]]
На [[2 октомври]] [[1912]] г. младежът отива с трупата на Карно в [[САЩ]] и остава там. По време на неговите представления е забелязан от продуцента [[Мак Сенет]]. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се присъедини към Нюйоркската филмова компания. Мак Сенет, който е свидетел на неговите изпълнения, смята, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който възнамерява да напусне<ref name="R"/>. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва договор за $150 на седмица ($3,714, 2017 г.) през септември 1913 г.<ref>Federal Reserve Bank of Minneapolis Community Development Project. „Consumer Price Index (estimate) 1800–“. Federal Reserve Bank of Minneapolis. Retrieved January 2, 2018.</ref> Пристига в [[Лос Анджелис]], където е студиото Кийстоун, в началото на декември 1913 г. Шефът му Мак Сенет първоначално изразява загриженост, че 24-годишният младеж изглежда твърде млад и не го използва в снимки до края на януари. През това време Чарли Чаплин се опитва да научи процесите на филмопроизводството[[филмопроизводство]]то. На [[2 февруари]] [[1914]] година излиза дебютния му филм „Да заработваш прехраната си“ (''Making a Living''), който не му харесва. Известният му на цял свят персонаж на малкия човек, [[бродяга]] и скитник се появява едва във втория му филм „Детски автомобилни състезания“. Сакото е тясно, шапката малка, а панталоните и обувките големи. Той прибавя мустаците за да завърши образа. Неговият персонаж също така има много характерна смешна и поклащаща се походка. Опитва се да направи предложения за филмите, в които участва, но тези идеи са отхвърлени от неговите режисьори.
 
„Застигнат от дъжда“ (''Caught in the Rain''), който излиза на [[4 май]] [[1914]] г., е режисьорският дебют на Чаплин и е изключително успешен. След това режисира почти всеки късометражен филм, в който се появява в Кийстоун<ref name="maland1989">{{cite book|last=Maland|first=Charles J.|title=Chaplin and American Culture|year=1989|publisher=Princeton University Press|location=Princeton, NJ|isbn=0-691-02860-5|authorlink=|ref={{sfnRef|Maland|(1989)}}}}</ref>, с темп от приблизително една седмица, период, който по-късно си спомня като най-вълнуващото време в кариерата си. Следват още няколко успешни филма. Когато договорът на Чарлс Чаплин изтича в края на годината и трябва да бъде подновен, той иска $1000 на седмица ($24 761, 2017 г.), но сумата е отхвърлена като твърде голяма.
Ред 98:
След като изпълнява договора си с ''First National'', той най-накрая е свободен да направи първия си филм като независим продуцент. През [[ноември]] [[1922]] г. започва да заснема „Парижанка“, романтична драма за недоброжелателните любовници. Иска да направи Една звезда с този филм и затова не се появява във филма освен за кратко. Той пожелава филмът да има реалистично усещане и затова изисква от своя актьорски състав да има въздържани реакции. В реалния живот според него мъжете и жените се опитват да скрият емоциите си, вместо да ги показват. Премиерата е през [[септември]] [[1923]] г. и е аплодирана за своя иноваторски фин подход. Обществото обаче изглежда няма никакъв интерес към филм на Чаплин без Чаплин и това води до разочарование и слаба посещаемост. Режисьорът е наранен от този провал и оттегля филма от циркулация.
 
Чаплин се завръща в комедията за следващия си проект. Определяйки високите си стандарти, той си каза че следващият филм трябва да е епичен и велик. Вдъхновен от снимка на Клондайкската златна треска от 1898 г., а по-късно и от историята на партията Донер от 1846- – 47 г. се получава това, което Джофри Макнаб нарича епична комедия на мрачна тема. В „[[Треска за злато]]“, скитникът е самотен [[професор]], който се бори с несгодите и търси [[любов]]. С [[Джорджия Хейл]] като новата му дама във водеща роля, Чаплин започва да заснема филма през февруари 1924 г. Неговата сложна продукция, струваща почти 1 милион долара, включва снимане на място в планините Тръки с 600 екстри, екстравагантни комплекти и специални ефекти. Последната сцена е заснета през май 1925 г. след 15 месеца от началото.
 
Чаплин чувства, че „Златната треска“ е най-добрият филм, който е направил до този момент. Излиза през август 1925 г. и се превръща в един от най-скъпите филми. Комедията съдържа някои от най-известните сцени, като например скитникът, който яде обувките си и танца с хлебчетата. Макнаб го нарича квинтесентен филм на Чаплин.
Ред 143:
В средата на 40-те години Чаплин е въвлечен в поредица от съдебни процеси, които заемат по-голямата част от времето му и значително повлияват на обществения му образ. Трудностите произтичат най-вече от любовната му афера с млада актриса на име Джоан Бери, с която той има интимна връзка между юни 1941 и есента на 1942 г. Бери, която показва обсесивно поведение и два пъти е арестувана, след като се разделят, се появява отново през следващата година и обявява, че е бременна с детето на Чаплин. Тъй като Чаплин отхвърля иска, Бери завежда дело за бащинство срещу него.
[[Файл:Oona O'neill 1944.JPG|мини|[[Уна О'Нийл]], 1944 г.]]
Директорът на Федералното бюро за разследване [[Едгар Хувър|Дж. Едгар Хувър]], който отдавна подозира политическите привързаности на Чаплин, използва възможността да генерира отрицателна публичност за него като част от кампания за разрушаване на образа на Чаплин<ref>{{cite book|editor-last=Nowell-Smith|editor-first=Geoffrey|title=Oxford History of World Cinema|year=1997|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-874242-5|ref={{sfnRef|Nowell-Smith}}}}</ref>, ФБР го представя четири обвинения, свързани с делото „Бери“. Най-сериозно от тях е предполагаемо нарушение на ''Mann Act'', който забранява транспортирането на жени през държавните граници за сексуални цели. Историкът Ото Фридрих нарича това „абсурдно преследване“ на „древен статут“. Въпреки това ако комикът е признат за виновен, той е изправен пред възможносста да лежи 23 години в затвор. В три от обвиненията липсват достатъчно доказателства, за да се стигне до съд, но процесът на ''Mann Act'' започва през март 1944 г. Чаплин е оправдан две седмици по-късно. Детето на Бери, Керъл Ан, е родено през октомври 1944 г., а делото за бащинство влиза в съда през февруари 1945 г. След два тежки съдебни процеси, Чаплин е обявен за баща на детето. Доказателствата от кръвни проби, които показват другояче, не са допуснати до съда, а съдията нарежда на Чаплин да изплати детска издръжка, докато Карън Ан не стане на 21. Медийното отразяване е повлияно от ФБР, тъй като информацията е насочена повече към клюки и Чаплин изобразен в отрицателна светлина<ref>{{Cite journal| last=Frost| first=Jennifer| title='Good Riddance to Bad Company': Hedda Hopper, Hollywood Gossip, and the Campaign against Charlie Chaplin, 1940–19521940 – 1952| journal=Australasian Journal of American Studies| volume=26| issue=2|pages=74–8874 – 88| publisher=Australia and New Zealand American Studies Association|year=2007|authorlink=|ref={{sfnRef|Frost}}}}</ref><ref>{{cite book|last=Friedrich|first=Otto|title=City of Nets: A Portrait of Hollywood in the 1940's|year=1986|publisher=University of California Press|location=Berkeley, CA|isbn=978-0-520-20949-7|authorlink=Otto Friedrich|ref={{sfnRef|Friedrich}}}}</ref>.
 
Противоречието около Чаплин се увеличава, когато две седмици след приключване на делото за бащинство, той се жени за най-новото си протеже, 18-годишната [[Уна О'Нийл]] – дъщеря на американския драматург [[Юджийн О'Нийл]]. Чаплин, на 54 г., я среща посредством филмов агент седем месеца по-рано. В своята автобиография Чаплин описва срещата с О'Нийл като „най-щастливото събитие в своя живот“ и твърди, че е намерил съвършената любов. Синът на Чаплин, Чарлз младши, съобщава, че Уна боготвори баща му. Двамата остават женени до смъртта му и имат осем деца над 18-годишна възраст: Джералдин Лий (юли 1944 г.), Майкъл Джон (1946 г.), Джозефин Хана (март 1949 г.), Виктория (май 1951 г.), Юджийн Антъни (август 1953 г.), Джейн Сесил (май 1957 г.), Анет Емили (декември 1959 г.) и Кристофър Джеймс (юли 1962 г.)<ref name="R" />