|
'''Числото на Дънбар''' е предположеното [[Познавателна способност|когнитивно]] ограничение на броя хора, с които даден човек е способен да поддържа стабилни социални взаимоотношения, т.е. взаимоотношения, при които човек познава всички хора в групата и какви са взаимоотношенията в групата.<ref name="dunbar92"/><ref>{{cite book |last=Gladwell |first=Malcolm |title=The Tipping Point – How Little Things Make a Big Difference |year= 2000 |publisher=Little, Brown and Company |isbn=0-316-34662-4 |pages=177–181177 – 181, 185–186185 – 186}}</ref> Числото е предложено за първи път през 1992 година от британския антрополог [[Робин Дънбар]], който открива [[корелация]] между размера на мозъка у 38 рода [[примати]] и средния размер на [[социална група]].<ref name="dunbar92">{{Cite journal | last1 = Dunbar | first1 = R. I. M. | authorlink1 = Robin Dunbar| title = Neocortex size as a constraint on group size in primates | doi = 10.1016/0047-2484(92)90081-J | journal = Journal of Human Evolution | volume = 22 | issue = 6 | pages = 469–493469 – 493| year = 1992 | pmid = | pmc = }}</ref><ref name="facebook study">{{cite web| title=Sorry, Facebook friends: Our brains can't keep up| url=https://www.cnet.com/news/sorry-facebook-friends-our-brains-cant-keep-up/| first=Don| last=Reisinger| date=25 January 2010| website=[[CNET]]| access-date=9 April 2018| quote=Dunbar has now decided to shift focus to see whether Facebook has changed the number.}}</ref> Използвайки средниятсредния размер на [[човешки мозък|човешкия мозък]] и [[екстраполация|екстраполирайки]] резултатите, получени за приматите, Дънбар предполага, че хората могат с лекота да поддържат около 150 стабилни взаимоотношения.<ref>{{cite book|title=Principles of Cognitive Neuroscience|first=Dale|last=Purves|publisher=Sinauer Associates|location=Sunderland, Mass.|isbn=9780878936946|date=2008}}</ref>
ПоддържницитеПоддръжниците на идеята твърдят, че по-големите числа като цяло изискват по-ограничителни правила, закони и действащи норми, за да се поддържа стабилна и сплотена група. Числото на Дънбар не включва броя на персоналните познати, с които са прекратени социалните взаимоотношения, или далечните познати, с които липсват постоянни социални взаимоотношения. Дънбар формулира теорията си, че ''„този лимит е пряка функция на относителния размер на [[неокортекс]]а, и това на свой ред ограничава размера на групата [...] ограничението, зададено от оперативния капацитет на неокортекса е просто върху броя индивид, с които могат да се поддържат междуличностна връзка“''. В периферията на групата се включват и бивши колеги и приятели от гимназията, с които човек би искал да възстанови контактите си при повторна среща.<ref>{{cite news |title=Sorry, You May Have Gone Over Your Limit Of Network Friends |url=https://www.wsj.com/articles/SB119518271549595364?mod=googlenews_wsj |author=Carl Bialik |date=16 November 2007 |publisher=The Wall Street Journal Online |accessdate=2007-12-02}}</ref>
Числото на Дънбар е популяризирано в книгата на [[Малкълм Гладуел]] „[[Повратната точка]]“ от 2000 година. Гладуел описва компанията W. L. Gore and Associates, известна с марката Gore-Tex. На принципа на пробата и грешката, ръководството на компанията открива, че при повече от 150 служители, работещи заедно в една сграда, настъпват различни социални проблеми. Компанията започва да строи сградите си с капацитет за 150 работни места и 150 паркоместа и когато паркоместата на дадена сграда приключат, се пристъпва към строежа на следващата сграда, понякога на малки разстояния една от друга.
|
