Малкълм Гладуел: Разлика между версии

Малкълм Т. Гладуел е роден на [[3 септември]] [[1963]] г. във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]. Той е щатен журналист в ''[[Ню Йоркър|The New Yorker]]'' от [[1996]] г. Автор е на четири книги, в които събира журналистическите си наблюдения и опит: „Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени“ (2000 г.), „Проблясък: Силата на мигновените решения“ (2005 г.), „Изключителните: История на успеха“ (2008 г.), „Какво видя кучето и други приключения“ (2009 г.). Всичките книги попадат в класацията на бестселърите на ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]''. И четирите са преведени на [[български език]] и се разпространяват в [[България]] от [[Издателство|издателствата]] „Жанет-45“ и Locus.

 

 

 

Гладуел е роден във Феърхам, Хемпшир ([[Англия]]). Майка му Джойс Гладуел е ямайка, а по професия – психотерапевт. Баща му, Греъм Гладуел е британец, а по професия – професор по математика. Когато Малкълм е на 6 години, семейството му се премества в Елмира, Онтарио ([[Канада]]).

Бащата на Малкълм забелязва, че синът му е амбициозен и има необичайно свободни схващания. Когато Малкълм е на 11 години, баща му, който е професор по [[математика]] и инженерство в University of Waterloo, му позволява да идва в университета и така Малкълм започва да проявява интерес към четенето и книгите. Докато е в гимназията Малкълм се отличава с постиженията си при бягане на средни разстояния като спечелва първо място в дисциплината бягане на 1500 метра в шампионата на училище Ontario High School в [[Кингстън (град, Канада)|Кингстън]], [[Онтарио]] през 1978 г. През пролетта на 1982 г. Малкълм Гладуел постъпва на стаж в National Journalism Center във Вашингтон. Завършва история в Trinity College през 1984 г.

 

 

Оценките на Гладуел като ученик не са много добри (както сам Гладуел казва: „колежът не беше най-доброто ми време“), но въпреки това той решава да се насочи към рекламата.След като е отхвърлен от всички рекламни агенции, в които кандидатства за работа, Гладуел приема журналистически пост в ''The American Spectator'' и се мести в [[Индиана]]. Впоследствие пише и за Insight on the News, консервативно списание, собственост на религиозния лидер [[Сан Мьон Муун]], основател на [[Обединителната църква]] (често наричана още Църква на обединението на Муун). През 1987 г. Гладуел започва да пише бизнес и научни статии за ''[[Вашингтон Поуст|The Washington Post]]'' и работи за изданието до 1996 г. В подкрепа на правилото за десетте хиляди часа<ref>[http://economix.bg/genite-ili-uprazhneniyata/ Правилото за 10 000 часа и талантът], Economix, 26 август 2013 г.</ref>, което популяризира в книгата си „Изключителните“, Гладуел отбелязва: „В началото нямах почти никакъв опит, а в края се чувствах като експерт. Отне ми точно 10 години.“

 

 

В статия за ''[[Ню Йоркър|The New Yorker]]'' от юли 2002 г. Гладуел представя концепцията си относно „митът за таланта“<ref>[http://www.newyorker.com/archive/2002/07/22/020722fa_fact „Митът за таланта“], ''The New Yorker'', 22 юли 2002 г. {{икона|en}}</ref>, който се предполага, че компаниите и организациите погрешно следват. Статията разглежда различни управленски и административни техники, които печелившите и губещите компании използват. Гладуел посочва, че заблудата идва от факта, че ръководителите често класифицират служителите прибързано, без да имат достатъчно информация за представянето на всеки един, което води и до прибързани оценки и решения. Много компании имат практиката да раздават значително по-големи бонуси и премии на най-добрите си служители (т.нар. „звезди“) в сравнение с бонусите на останалите служители. Така, ако служителите не са оценени правилно, се промотират все още неопитните, което предотвратява издигането на по-опитните такива. Гладуел смята, че при този тип система нарцистичните типове хора е по-вероятно да се изкачват нагоре в йерархията, тъй като при наличие на успех са склонни да се самоизтъкват, а при наличие на провал рядко поемат отговорността за него. Той определя нарцисистите като най-лошите мениджъри и допълва, че постоянното прилагане на принципа за възнаграждаване на „звездите“ може да влоши позициите на компанията с времето. Според Гладуел най-успешните фирми са тези, които ценят опита на своите служители и изчакват по-дълго преди да прибегнат към повишения.

 

 

Гладуел е автор на 5 книги, последната от които със заглавие „Давид и Голиат“ към 2013 г. все още не е издадена. Запитан за това как пише своите книги, Гладуел казва: „Има две основни неща, от които се интересувам – интересни истории и интересни изследвания. Това, което търся са случаи, в които двете неща се преплитат.“ Началното вдъхновение за първата си книга „Повратната точка“ (2000 г.), Гладуел получава от изследвания, които сочат за намаляване на престъпността в [[Ню Йорк|Ню Йорк Сити]]. Авторът обаче иска книгата да обхваща не само случая с престъпността и затова търси подобни феномени и примери от [[епидемиология]]та. Докато Гладуел е репортер за ''[[Вашингтон Поуст|The Washington Post]]'', той пише за епидемията от [[СПИН]] и започва да разбира особеностите на епидемиите като заключава, че епидемиолозите „имат коренно различен поглед над света“. Изразът „повратна точка“ от медицинска гледна точка е моментът, когато наситеността с [[Вируси|вируса]] достига критични нива и той започва да се разпространява много бързо, поставяйки началото на [[епидемия]].

Петата книга на Гладуел, „Давид и Голиат“, е пусната на пазара през октомври 2013 г. и разказва за борбата между победени и фаворити. Вдъхновението за книгата идва от части от статия на Гладуел за The New Yorker – „Как Давид побеждава Голиат“ (2009 г.).

 

 

„Повратната точка“ е обявена за една от най-добрите книги на десетилетието от потребителите на Amazon.com, а също и от ''The A.V. Club'', ''[[Гардиан|The Guardian]]'' и ''[[Таймс|The Times]]''. Това е и петата най-продаваща се книга в Barnes and Noble, която не е художествена литература. „Проблясък“ е книгата, която влиза в класацията на ''Fast Company'' за най-добрите бизнес книги за 2005 г. Тя също така попада и в топ 5 на любимите книги на потребителите на Amazon за 2005 г. и в топ 50 на любимите книги в Amazon за последното десетилетие. „Проблясък“ присъства и в класацията на ''The Christian Science Monitor'' за най-добри книги за 2005 г., които не са художествена литература. „Изключителните“ е номер едно бестселър в класацията на ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]'' цели 11 седмици, книгата е 8-ма в класацията на ''[[Тайм (списание)|Time]]'' за 2008 г. и в 50-те най-добри книги, обявени от ''San Francisco Chronicle'' за 2008 г.

Професорът по социология Шейн Лий споменава „Изключителните“ по време на предаване по [[Си Ен Ен|CNN]] по повод рождения ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг Младши]]. Лий дискутира периода на възход на Кинг от гледната точка на Гладуел.<ref>[http://edition.cnn.com/2012/01/16/opinion/lee-mlk-youth/ М.Л.К., роден в точното време], cnn.com, 16 януари 2012 г. {{икона|en}}</ref> Самият Гладуел признава приноса на Ричард Нисбет и Лий Рос за „откриването на Гладуел жанра.“<ref>[http://www.nytimes.com/2013/10/06/books/review/malcolm-gladwell-by-the-book.html?_r=0 Малкълм Гладуел и книгата], The New York Times, 3 октомври 2013 г. {{икона|en}}</ref>

 

 

Гладуел определя себе си като христианин. Отгледан в духа на традицията на [[менонити]]те, Гладуел се отдалечава от християнските си корени, когато се мести в [[Ню Йорк]], но преоткрива [[вяра]]та си отново, докато пише книгата „Давид и Голиат“ и след срещата си с Уилма Дерксен.

 

 

* „Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени“ (2000 г.)

* „Проблясък“ (2005 г.)

* „Какво видя кучето и други приключения“ (2009 г.)

* „Давид и Голиат“ (2013 г.)

 

<references/>

== Външни препратки ==

 

{{Писател-мъниче}}