Константин Стоилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
мРедакция без резюме
Ред 42:
==== При Режима на пълномощията (1881 – 1883) ====
{{Вижте също|Режим на пълномощията}}
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881 г., като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301 – 302}}</ref> От октомври 1881-ва до януари 1882 г. отбива военната си служба във 2-ри конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запас като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 г. поема ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149 – 152}}</ref>
 
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която Княжеството се задължава да построи отсечката от жп линията [[Виена]]–Цариград през [[Вакарел]], София и [[Цариброд]].{{hrf|Радев|1990|400 – 401}}