Роден е на 23 август 1915 г. в старозагорското село [[Обручище]]. От 1938 е член на [[БКП]]. Два пъти изключван от гимназия заради членството си в [[РМС]]. През 1934 г. е арестуван и лежи до ноември 1935 г. вследствиетов следствието, докато е разследван, но е освободен поради липса на доказателства. През 1936 г. се записва в Хасковската гимназия, където става секретар на РМС. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война като член на БКП в Хасково. След 9 септември 1944 г. влиза в народната милиция. Става Околийски началник на МВР-Хасково. От 27 октомври 1944 г. е началник на участък със звание младши командир II степен. През 1945 г. изкарва двумесечен курс за командири на народната милиция. От 13 февруари 1946 г. е помощник-комендант на София. След две молби да бъде преназначен в отдел „Снабдителен“ в Дирекцията на народната милиция поради заболяване на бъбреците, което му пречи да си върши работата, той е преместен на 28 февруари 1947 г. През 1948 г. става член на Централния съвет на профсъюза на електроработниците. От януари 1949 г. е началник на отдел „Кадри“ в Министерството на електрификацията. До 17 юли 1951 г. е ръководител на сектор в [[отдел „Административен“ при ЦК на БКП]]. Считано от 1 август 1951 г. е взет на действителна военна служба. След това е назначен за заместник-началник на Първо управление на ДС като му е присвоено направо звание „подполковник“. От 19 януари 1952 г. е началник на Първо управление на ДС, където остава до 23 март 1964 г. През 1954 г. завършва едногодишна школа в СССР. От 1964 г. е на работа в Учебно-методическата комисия към Държавна сигурност. След това за кратко е началник на Групата за контрол и обобщаване на опита при ДС. От 3 декември 1965 г. до 10 август 1973 г. е заместник-завеждащ на [[отдел „Военен“ при ЦК на БКП]]. Освободен от действителна военна служба на 10 август 1973 г. поради здравословни причини. Умира на 28 март 1975 г.<ref>Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. ''Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери'' (София: [[ИИБМ]] и изд. [[Сиела]], 2015), с. 240.</ref>
