Металургия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:VysokePece1.jpg|мини|250п|Работник в металургичен завод]]
'''Металургията''' ({{lang-grc|μεταλλουργέω}} – добив на руда, обработка на метали) е клон на [[инженерство]]то и на [[материалознание]]то, изучаващ физичното и химично поведение на [[метал]]ните [[химичен елемент|елементи]] и техните смеси, наричани [[сплав]]и.<ref name="C">{{cite web
| author =
Ред 20:
 
== Етимология ==
Думата металургия има произход от [[алхимия]]та (1593) като с нея е обозначавано извличането на метали от минералите. Краят на думата {{lang-en|-urgy}} обозначава процеса на производство. С това си значение е известна и до 1797 г. в [[Енциклопедия Британика]]<ref name=OED>''Oxford English Dictionary'', accessed 29 January 2011</ref>. В края на 19-ти век значението на термина е разширено като описва по-общото научно изследване на металите и сплавите и свързаните с тях процеси.<ref name=OED/> [[Корен (морфология)|Коренът]] на думата има гръцки произход: μεταλλουργός, matallourgos, „работя с метал“, от μέταλλον, metallon, „метал“ + ἔργον, ergon, „работа“.
 
== История ==
[[FileФайл:GoldThebes750.jpg|thumbмини|Златно украшение за глава от [[Тива (Беотия)|Тива]] 750&nbsp;-&nbsp;700 г.пр.н.е.]]
Първите доказателства за развитието на металургията датират от 5 – 6 хилядолетие пр.н.е.<ref>[https://www.crcpress.com/New-Developments-in-Mining-Engineering-2015-Theoretical-and-Practical-Solutions/Bondarenko-Kovalevska-Pivnyak/9781138028838 H.I. Haiko, V.S. Biletskyi. First metals discovery and development the sacral component phenomenon. // Theoretical and Practical Solutions of Mineral Resources Mining // A Balkema Book, London, 2015, р. 227-233.].</ref> в археологически разкопки в [[Майданпек]], [[Ярмовац]] и [[Плочник]] в [[Сърбия]]. Най-ранните открити засега свидетелства за топене на [[мед (елемент)|мед]] са открити в [[Беловоде]]<ref>doi:10.1016/j.jas.2010.06.012</ref>. Свидетелството е медна [[брадва]] от 5500 г.пр.н.е., принадлежаща на културата [[Винчанска култура|Винча]]<ref>[http://www.stonepages.com/news/archives/002605.html Neolithic Vinca was a metallurgical culture] Stonepages from news sources November 2007</ref>. Други следи от древна форма на металургия са открити от трето хилядолетие преди новата ера в различни места като [[Палмела]] ([[Португалия]]), [[Кортес де Навара]] ([[Испания]]) и [[Стоунхендж]] ([[Великобритания]]). Въпреки това, както често се случва с проучването на останки от праисторически времена датирането на останките не може да бъде ясно определена и е възможно да настъпи промяна с друго откритие.
 
[[FileФайл:Metal production in Ancient Middle East.svg|thumbмини|Минни райони в [[Близкия изток]]. {{Br}}Легенда: [[Арсен]] в кафяв цвят, [[мед (елемент)|мед]] в червен, [[калай]] в сив, [[желязо]] в червено-кавяв, [[злато]] в жълт, [[сребро]] в бял, [[олово]] в черен. Жълтото оцветяване показва добив на арсен и бронз, сивото – добив на калай и бронз]]
[[Сребро]]то, медта, [[калай|калая]] и [[желязо]]то могат да бъдат самородни и позволяват ограничено приложение на металургията в ранните култури. Египетските оръжия около 3000 г.пр.н.е. са произвеждани вече от желязо и са високо ценени като „Кинжали на небето“.<ref name=keller>W. Keller (1963) ''The Bible as History'' page 156 ISBN034000312X</ref> Следващият етап на металургията се свързва с откриването на извличането на мед и калай чрез нагряване на скалите и комбинирането на тези два метала, които образуват [[сплав]], наречена [[бронз]]. Тази технология датира от 3500 г.пр.н.е. и бележи началото на [[бронзова епоха|Бронзовата епоха]].
 
Ред 33:
В исторически аспект черната металургия се развива на по-късен етап от човешкото развитие и може да се намери в голямо разнообразие от минали култури и цивилизации. Такива са антични и средновековни царства и империи на [[Близкия изток]], [[Персия]], [[Древен Египет]], [[Нубия]], Анатолия, нигерийската култура [[Нок (цивилизация)|Нок]], [[Картаген]], Древна Гърция и Рим, древните Китай, Индия, Япония и много други. Много приложения, практики, както и устройства, свързани или участвщи в металургичнияпроцес са установени в Древен Китай. Такива са въведенията на [[Доменна пещ|доменната пещ]], [[чугун]], хидравлично задвижвани ковачни чукове и духало с две бутала.<ref>R. F. Tylecote (1992) A History of Metallurgy ISBN 0-901462-88-8</ref><ref name="temple-r">Temple, Robert K.G. (2007). ''The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery, and Invention'' (3rd edition). London: André Deutsch. pp. 44 – 56. ISBN 9780233002026.</ref>
 
През 16-ти век книгата на [[Георг Агрикола]] издава „За минното дело и металургията в 12 книги“ (с 275 гравюри – от 1556 г., посмъртно) пръв дава систематично описание на полезни изкопаеми, начини за разработването им, не металургичните процеси и др. Книгата му се превръща в основно ръководство за повече от 2 века, а Агрикола е наречен „Баща на металургията“.<ref>[[Karl Alfred von Zittel]] (1901) ''History of Geology and Palaeontology'' page 15</ref>
 
=== История на металургията в България ===