Кентърбърийски разкази: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор вътр препр;без повторения;форматиране: 4x нов ред, 2x интервал, 2+ параметъра, точка (ползвайки Advisor) |
м -ти век ---> век ; козметични промени |
||
Ред 28:
В сравнение с много предишни творби на [[Джефри Чосър|Чосър]], Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският [[magnum opus]] (български: велика творба).
Той използва описанията на героите и техните [[
== История ==
Ред 42:
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на [[Хари Бейли]] се събират 30 души, между които и [[Джефри Чосър|Чосър]], готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от [[Оксфорд]], пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и [[Джефри Чосър|Чосър]].
[[
== Разкази ==
Ред 179:
== Предшестващи произведения ==
Нито едно [[Литературно произведение|произведение]] преди Кентърбърийските разкази не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории в съревнование, основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]]. През 14
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от „поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
Ред 244:
Учените предполагат, че ръкописите на Чосър са били разпространявани сред приятелите му, но вероятно са останали непознати за повечето хора до смъртта му. Въпреки това, скоростта, с която преписвачите се стремят да пишат пълни версии на неговата творба, показва, че той е бил известен и уважаван поет. Съществуват повече ръкописни копия на поемата, отколкото на всяка друга поема от онова време, което кара някои учени да дадат на произведението на Чосър статут на средновековен „бестселър“. Дори и най-елегантно илюстрираните ръкописи обаче не са толкова украсени като други произведения, като например на автора на религиозна и историческа литература Джон Лидгат (John Lydgat).
Джон Лидгат и Томас Оклеив са били сред първите критици на „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, похвалили го като най-големия английски поет на всички времена и първият, показал това на което на е способен поетично английският език. На това мнение са и много критици от средата на 15
== Литературни допълнения ==
Ред 261:
Много литераурни прозиведения са използвали подобна рамкова конструкция като тази на „Кентърбърийски разкази“.
'''Дан Симънс''' е американски [[писател]] на [[
„'''Сказанието на прадедите'''“ е разказ за еволюиращите организми, написан от '''Ричард Доукинс''', виден английски [[Етология|етолог]], [[Биология|биолог]] и автор на научно-популярни книги. Разказа е вдъхновен от легендарния сборник „Кентърбърийски разкази“ на английския класик Джефри Чосър, в който – заедно с нас – на поклонение се отправя и всяко друго живеещо днес същество. По пътя всеки поклонник описва своята собствена история, включително и процесите, свързани с развитието на Земята.
| |||