Харолд I: Разлика между версии

4 байта изтрити ,  преди 4 години
м
-ти век ---> век ; козметични промени
м (→‎References: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB)
м (-ти век ---> век ; козметични промени)
 
== Бащинството ==
[[FileФайл:Knut_syni.jpg|мини|Кнут, кралят на Англия, Дания и Норвегия, и синовете му Харолд Harefoot и Хардакнут]]
В ''[[Англосаксонска хроника|англо-Саксонская Хроника]]'' съобщава, че Харолд каза, че той е бил син на [[Кнут Велики|Кнуд Големите]] и Ælfgifu Нортхемптън, "''въпреки, че това е вярно''". Флоренция Вустера (12 век) се развива темата. Твърди, че Ælfgifu е искал да има син на краля, но не успя, тя тайно взела за новородени деца от чужденци и се престорил, че са се отказали от тях. Харолд е бил уж син на обущар, докато брат му Svein Кнутссон е незаконно син на свещеник. Тя измамени Камшик в признаването на двете деца като свои собствени. Хариет о ' Брайън съмнение в това, че Кнут, хитър политик, който "''организира бескровный улавяне на Норвегия''" да мамят по този начин. Тя подозира, че е приказка започна като популярния мит, или умишлено [[Дифамация|клевета]] вероятно се има предвид Ема Нормандия, друга жена морков и съперник Ælfgifu.<ref name="CawleyCanute">{{Харвардска система за цитиране|Cawley|2010|loc={{MLCC |warning=1 |url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/ENGLAND,%20AngloSaxon%20&%20Danish%20Kings.htm#_Toc214769434 |title= Canute, King of England|date=August 2012}}}}.</ref><ref name="O'Brien">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 167]</ref>
 
=== Присъединяването на престола ===
[[Файл:Sm_42,_Tuna.JPG|мини|293x293пкс|В камък 42 см, в [[Смоланд]]е, [[Швеция]], отбелязва Харолд Harefoot.<ref>[[Омелян Прицак|Pritsak, Omeljan]]. (1981). </ref>]]
Харолд докладите търсил коронацията вече 1035. По думите на ''възхвала на Emmae Reginae'', обаче, Æthelnoth, архиепископ Кентерберийский, се отказа от короната Харолд Harefoot. Коронясването на архиепископ ще бъде законово изискване, за да стане крал. Æthelnoth, като се съобщава, публикувани [[Жезъл|скиптър]] и [[корона]] в [[олтар]]а на храма, може би, [[Кентърбърийска катедрала|Кентерберийский Катедралата]]. Предлагам да освети Харолд, без използване на някой от кралските униформа щеше да е чест. Той отказа да премахнете елементи от олтара и е забранил всяко друго епископ от това.<ref name="Bolton">Tim Bolton, [http://www.literarydictionary.com/php/stopics.php?rec=true&UID=1667 "Reign of King Harold Harefoot"], ''The Literary Encyclopedia'', 5 May 2006.</ref><ref name="O'Brien2">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, pp. 167–168]</ref> историята е, че Харолд не е в състояние да се разклаща Æthelnoth, как да подкупи и заплахи, се оказаха безплодни. В отчаянието си Харолд, като се съобщава, отхвърли [[християнство]]то в знак на протест. Той отказа да участват в богослужения, а некоронован, внимание и на себе си с [[Лов|голямо желание]] и тривиални въпроси.<ref name="O'Brien2">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, pp. 167–168]</ref>
 
На ''възхвала'' мълчи за случилото се съобщава в ''англо-саксонските хроники'' и други източници. Харолд беше приет, като монарх в Витенагемот, проведена в [[Оксфорд]]. Негов привърженик на Съвета Леофрик, граф Мерсии, а като представители на опозицията начело Годуин, Граф на Уесекс.<ref name="O'Brien3">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, pp. 168–169]</ref> има доказателства, че Ælfgifu Нортхемптън убеждава сина си чрез подкупи благородници.<ref name="Bolton">Tim Bolton, [http://www.literarydictionary.com/php/stopics.php?rec=true&UID=1667 "Reign of King Harold Harefoot"], ''The Literary Encyclopedia'', 5 May 2006.</ref> В 1036, [[Гунхилда Датска|Гунгильда Дания]], сестра Harthcanut и сестра Харолд, се омъжва за [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Анри III, крал на Германия]]. По този повод иммо, и свещеник, който е служил при двора [[Свещена Римска империя|на Свещената Римска империя]], пише писмо Azecho, епископ червеи. В нея са влезли информация за положението в Англия, вестников от там информира, че Ælfgifu е да привлече подкрепата на една от водещите аристократи чрез молитви и подкупы, обвързващ ги към себе си и Харолд чрез клетви за вярност.<ref name="CawleyCanute">{{Харвардска система за цитиране|Cawley|2010|loc={{MLCC |warning=1 |url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/ENGLAND,%20AngloSaxon%20&%20Danish%20Kings.htm#_Toc214769434 |title= Canute, King of England|date=August 2012}}}}.</ref>
<ref name="O'Brien4">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 169]</ref>
 
Положението не можеше да продължи дълго, и в края на краищата Годуин се прехвърлих на другата страна. Уилям Malmesbury твърди, че Годуин е поразен "''във властта и в цифри"'' на Харолд.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> В 1037 година, Ема Нормандия избягал в [[Брюге|Брюж]], Flandres, и Харолд "е навсякъде избран за крал".<ref name="ASC">''The Anglo-Saxon Chronicle'', 1035–40, M. Swanton translation (1996).</ref> тези събития са неясни. За сметка На ''англо-саксонския начин'', версия E, скачане с Харолд да бъде само регент Харолд-единственият крал. Варианти C и D дори не прави разлика между двете фази. Иън Хауърд теоретизирует за това, че смъртта Svein Кнутссон може да засили Харолд позиция. Той измина пътя от втория оцелял син на Камшика към старши живеят, с Хардакнут все още няма и не натискате го претенции за трона.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
 
Харолд себе си няколко туманна; историк Франк Стентън вероятно смята, че майка му Ælfgifu е "истински владетел на Англия" за част или за цялото си управление.<ref>Stenton, page 421.</ref> Кели Девриз посочва, че по време на [[Развито Средновековие|високо Средновековието]], царска династия в [[Северна Европа]] се дължи на военна мощ. Най-възрастният син на краля може да има превантивна право на наследство, но все още губи трона на по-малкия си брат или други девойки ищецът, отличаващ се с по-голяма военна подкрепа. Харолд успя да завладее трона срещу горския изисквания Хардакнут на пътя. На 11-ти век предлага и други подобни примери. Магнус аз съм от Норвегия (години 1035-1047), който не е бил полеви командир, царува повече от десет години, когато чичо му [[Харалд III|Харалд Hardrada]] (правила 1047-1066), оспорва властта му. С Харальдом е известен генерал, изявлението му се сложи край на Магнус управителния съвет по-рано. [[Балдуин VI (Фландрия)|Болдуин ВИ, граф Де]] (правила 1067-1070) действително е наследен от брат му [[Роберт I (Фландрия)|Робърт I]] (правила 1071-1093), а не на собствените си синове. [[Робер II (Нормандия)|Робърт Curthose]], херцог на Нормандия (години 1087-1106) са загубили трона на Англия за своите по-малки братя [[Уилям II (Англия)|Вилхелм II]] (правила в 1087-1100) и [[Хенри I (Англия)|Хайнрих I]] (правила в 1100-1135).<ref name="DeVries">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, p. 40]</ref>
 
С [[Кралство Англия]] почти принадлежи на Гарольду, Хардакнут не можех дори да се обърне, без да се осигури достатъчна военна сила. Решението му да остане в Дания, може би, се посочва в него няма достатъчно подкрепа, въпреки че той със сигурност да чакат удобен случай, за да категорично да заявят своите притязаниях и сваляне на съставните си брат.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> Харолд правила като единствен цар от 1037 до 1040.<ref name="Douglas">[http://books.google.gr/books?ei=TtirT7LsMOml4gTEnZzOCQ&hl=el&id=zSJnMdalm1cC&dq=Harthacnut+%22poisoning%22&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false Douglas, William The Conqueror: The Norman Impact Upon England, pp. 163–164]</ref> има няколко запазени документи за събития на царуването му. В ''англо-саксонските хроника'' обхваща предимно църковни въпроси, като например смъртта и назначения на епископите и архиепископов. Има, обаче, записи за една караница между англосаксами и Уелс 1039. Тези жертви са били Eadwine (Едвин), брат Леофрик, граф Мерсии, Thurkil, и Ælfgeat. Но няма други подробности по отношение на това събитие. Също 1039 г., има спомени за великия Гейл, отново без подробности.<ref name="O'Brien5">[http://books.google.gr/books?id=V56rCRrxDv8C&pg=PA186&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CFAQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 186]</ref><ref name="Swanton">[http://books.google.gr/books?id=f8B4NAl2r48C&pg=PA160&dq=1039+great+gale&hl=en&sa=X&ei=kF6uT-XJObD54QS216inCQ&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q=1039%20great%20gale&f=false Swanton, The Anglo-Saxon Chronicle, p. 160]</ref>
 
=== Смъртта ===
Харолд е починал в [[Оксфорд]] 17 март 1040 на сравнително млада Възраст-24,<ref name="ASC">''The Anglo-Saxon Chronicle'', 1035–40, M. Swanton translation (1996).</ref> както Хардакнут е да се подготви сила инвазия датчан, и е погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].<ref name="Bolton">Tim Bolton, [http://www.literarydictionary.com/php/stopics.php?rec=true&UID=1667 "Reign of King Harold Harefoot"], ''The Literary Encyclopedia'', 5 May 2006.</ref> тялото му беше впоследствие эксгумируют, обезглавен и хвърлен в блатото, граничещи с [[Темза|река Темза]], когато Хардакнут се на трона през юни 1040.<ref>This may have been motivated partly in response to the murder of Alfred, Harthacnut's half-brother, and partly for his perceived theft of the crown.</ref> тялото е впоследствие възстановени на рибарите, както и на местно лице на датчаните reportly е перезахоронить в местното гробище в Лондон.<ref name="Mason, Shoemaker">[http://books.google.gr/books?id=IPhC5mlZQb4C&pg=PA39&dq=Harefoot+death&hl=el&sa=X&ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&ved=0CFUQ6AEwBg#v=onepage&q&f=false Mason and Shoemaker, The House of Godwine, pp. 39–40]</ref> корпус в крайна сметка бе погребан в църквата на [[Уестминстър (район в Лондон)|град Уестминстър]], което е достойно за името на Св. Климент от датчан.<ref name="Saturday Review">[http://books.google.gr/books?id=Gow_AQAAIAAJ&pg=PA121&dq=St.+Clement+Danes+Harefoot&hl=el&sa=X&ei=gGitT_bxG8TN4QSQlLmuDA&ved=0CFgQ6AEwBg#v=onepage&q=St.%20Clement%20Danes%20Harefoot&f=false Saturday Review, article Saint Clement Danes, page 121.]</ref> противоречив сметка в ''Knýtlinga сага'' (13 век) съобщава Харолд погребан в града Morstr, заедно със своите доведени брат Хардакнут и баща им Кнуд. Докато посочени като много градове в текста, повече нищо не е известно Morstr.<ref name="Fjalldal">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, pp. 50–53]</ref><ref name="Fjalldal2">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, p. 23]</ref> Време "кръг на земния си" изпълнител на [[Снуре Стурлусон|Снорри Стурлусон]] предава Харолд Harefoot погребан в [[уинчестър]], отново заедно и Морков Хардакнут.<ref name="Fjalldal">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, pp. 50–53]</ref><ref name="Heimskringla">[http://www.wisdomlib.org/norse/book/heimskringla/d/doc5554.html Heimskringla, Saga of Magnus the Good, part 18]</ref>
 
Причина за смъртта на Харолд сигурно. Катрин Холман атрибути смърт в "''мистериозна болест"''.<ref name="Holman">[http://books.google.gr/books?id=H_5shMg3SVQC&pg=PA94&lpg=PA94&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&source=bl&ots=WKkuGAOagp&sig=sDq2XoiVkVCuwmQvTgtVJL-DWB8&hl=el&sa=X&ei=Nc-rT_rTM6PP4QS-86HlCw&ved=0CE8Q6AEwAA#v=onepage&q&f=false Holman, The Northern Conquest, pp. 93–94]</ref> в англо-саксонските Флаг атрибути болест на божествения съд. Харолд беше по докладите се твърди, сандвич за себе си, като по този начин лишава монаси [[Крайстчърч, Дорсет|Крайстчърч]]. Харолд се описва, като лежеше болен и отчаян в [[Оксфорд]]. Когато монасите дошли до него, за да разрешат спора, поради Сандвича, той "''лежи и отглеждат черно, както казваха те"''.<ref name="Robertson">[http://books.google.gr/books?id=zGGPx-41OtgC&pg=PA174&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CDoQ6AEwAA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false Robertson, Anglo-Saxon Charters, pp. 174–177]</ref> В рамките на събитието бе спор между Крайстчерчем и Св. Августин абатства, които са заловени от местния пътуване в името на краля. Малко внимание се обърне на болестта на краля. Хариет о ' Брайън смята, че е достатъчно да се отбележи, че Харолд е умрял от естествени причини, но не с цел определяне естеството на заболяването. Англо-саксы сами го смятат за елф-изстрел (нападнат [[елфи]]те), ги термин за редица смъртоносни заболявания.<ref name="O'Brien5">[http://books.google.gr/books?id=V56rCRrxDv8C&pg=PA186&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CFAQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 186]</ref><ref name="Robertson">[http://books.google.gr/books?id=zGGPx-41OtgC&pg=PA174&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CDoQ6AEwAA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false Robertson, Anglo-Saxon Charters, pp. 174–177]</ref> Майкъл Евънс отбелязва, че Харолд е само един от няколко младежки царе предварително завладяването на Англия, за да умре, след кратък период на царуването. Други Едмънд аз (години 939-946), Eadred (правила 946-955), Eadwig (правила в 955-959), [[Едмънд II|Едмънд Айронсайд]] (правила 1016), и Хардакнут (правила 1040-1042). Еванс се съмнява, че ролята на краля е опасно в тази епоха, в по-голяма степен, отколкото в периода след завладяването или наследствени заболявания са валидни, тъй като повечето от тези царе са били членове на една и съща линия, дом на Уесекс.<ref name="Evans">[http://books.google.gr/books?id=sgKlKpwa2_kC&pg=PA22&dq=Harold+Harefoot+%22death+of+kings%22&hl=el&sa=X&ei=f3GuT6DNJNLZ4QS57M2OCQ&ved=0CDMQ6AEwAA#v=onepage&q=Harold%20Harefoot%20%22death%20of%20kings%22&f=false Evans, Death of Kings: Royal Deaths in Medieval England, p. 22]</ref>
 
== Потомство ==
Харолд, може би е имал жена, Ælfgifu, и сина, Ælfwine,<ref name="DNB">Lawson, Harold I</ref>, който станал [[монах]] в континент, когато той стана по – стар- на неговата монашеска име е Alboin. Ælfwine/Alboin се записва в 1060 и 1062 в чартъри от църквата на абатството Сейнт Гъши в Conquet, където се споменава неговият син "''Heroldus различни Рекс Anglorum"'' (латински: Харолд, който е бил крал на британците). Харолд Harefoot е най-вероятният баща си като крал Харолд е [[Харолд Годуинсън|Харолд Годвинсона]], който да не се изкачи на трона до 1066. Във всеки случай, на непълнолетни лица не могат да претендират за престола през 1040 година. Неговите възможни наследствени претенции няма да бъдат достатъчни, за да спечели подкрепата на водещите благородници срещу възрастни Хардакнут.<ref name="CawleyCanute">{{Харвардска система за цитиране|Cawley|2010|loc={{MLCC |warning=1 |url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/ENGLAND,%20AngloSaxon%20&%20Danish%20Kings.htm#_Toc214769434 |title= Canute, King of England|date=August 2012}}}}.</ref><ref name="Bolton">Tim Bolton, [http://www.literarydictionary.com/php/stopics.php?rec=true&UID=1667 "Reign of King Harold Harefoot"], ''The Literary Encyclopedia'', 5 May 2006.</ref><ref name="Mason, Shoemaker">[http://books.google.gr/books?id=IPhC5mlZQb4C&pg=PA39&dq=Harefoot+death&hl=el&sa=X&ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&ved=0CFUQ6AEwBg#v=onepage&q&f=false Mason and Shoemaker, The House of Godwine, pp. 39–40]</ref>
 
Ælfgifu Нортхемптън изчезва без следа, след 1040. Според ''англо-саксонски дневника'', Харолд Harefoot правилата на четири години и на шестнадесет седмици, за които изчисляването той започна да управляващата две седмици след смъртта на Кнут.<ref>''ASC'' manuscript E, 1039 (1040); for the calculation, see Swanton's translation, page 161, note 18.</ref>
== References ==
<references />
 
[[Категория:Родени през 1010-те години]]
[[Категория:Починали през 1040 година]]