Брезник: Разлика между версии

| картинка-описание = Изглед от Брезник

| екатте = 6286

| надм-височина = 756

| пощ-код = 2360

}}

 

 

== География ==

Брезнишкото поле представлява заравнена [[котловина]] с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовската река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, тя минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно то дължи на нея името си. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в годините на социализма гора, иначе полето е голо, а сега почти не се и обработва. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.

 

 

От епохата на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.н. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун <ref name=":0" />. Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на [[османското владичество]] и забележителната епоха на [[Възраждането]] – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона. <ref name=":2">Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини. Новинар 12 август 2014 http://novinar.bg/news/breznik--sakrovishtnitcata-na-zapadnite-pokrajnini_NDczNjs4.html

 

Брезник е играл подобаваща роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец и пр. В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на българското Възраждане.

== Религии ==

{{обработка|форматиране – отделяне в нови статии за всяка църква}}

 

В град Брезник има два православни храма: старинния „[[Петка Българска|Света Петка]]“ и '''храм-паметник [[Свети Георги Победоносец|„Свети Георги Победоносец]]“,''' той е осветен [[1948]] г. Намира се в централната градска част, действащ духовен храм. Замислен от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27.10.1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника „Александър Невски“ и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен. Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, засега без стенописи. Изработени са проектите за изографисване на църквата и построяване на камбанария и се събират нужните средства за тях.

 

 

'''Средновековният храм „''Света Петка''“''' днес полувкопан в земята е наследник на древния български манастир ''„Бреза манастир“'', който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.<ref>Официален сайт на Община Брезник http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87</ref><ref>„Св. Петка“ – гр. Брезник http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Петка-%20гр.%20Брезник</ref> Манастирът съществувал до края на [[XV век]], когато е засвидетелствано, че е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците го наричали „''Матеалъ''“, а българите – манастир на „''Светата Майка''“. Църквата му през мрачните векове на владичеството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. Тя е изгорена от ''Кара Феиз'' в [[1814|1804]] г. както много християнски светини които този агарянин разсипва в Брезнишко. Възстановена е в [[1818]] г. под водачеството на поп Кръстю и протопоп Павел. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. През 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ се открива и първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев ученик на забележителния възрожденец [[Захарий Круша|Захари Круша]]. Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението в 1878 г., чак до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“. Храмът "Света Петка“ пази частици от мощите на Св. Петка и много хора посещават църквата търсейки помощта и силата на светицата. Тук има лековита вода – аязмо, кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. Черквата търпи неколкократни преизграждания. Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешния ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на османското владичество църквата е пострадва от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, както западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от най-старите средновековни стенописи не е открито да е запазено нещо. Вероятно са били унищожени при първото разрушаването на храма от поробителя. Установени са поне три стенописни слоя датирани от XVII до XIX век. За един от тях се предполага, че е зографисван през чумната епидемия и затова останава незавършен. Запазените най-горни фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Особеното за храма е, че има два олтара за двете отделения. Изключително интригуващо е това, че над олтара в мъжкото отделение има изобразени две крилати кучета, вероятно свързани с езически разбирания на местните жители. В църквата има и интригуваща икона на св. Христофор-Песоглавец, който само тук под влияние ина фолклорното християнство е изобразен с кучешка глава, докато в Суховския и Роженския манастир е с овча. Местния фолклор и житието му вдъхновяват [[Елин Пелин]] да напише расказа „Огледалото на св. Христофор“ в който виждаме прошката, един от най-големите християнски добродетели, и това да помагаш и да простиш и на най-лошия. Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). В църквата се пазят стари църковни книги-реликви с миниатюри-икони на Св. Петка и Св. Димитър. Храмът е бил книжовно средище, тук се е помещавало и първото килийно училище на града, а тогавашните свещеници са държали на българското и грамотността.<ref name=":2" /><ref>Храмът „Св. Петка“ в Брезник пази мощите на светицата. http://bnr.bg/horizont/post/100686956/hramat-sv-petka-v-breznik-pazi-moshtite-na-sveticata

 

== Обществени институции ==

 

== Забележителности ==

Паметникът на загиналите 1885 г. в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвования на офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер кап. Лудогоров.На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

 

 

Съвсем близо до града при [[Гърло (село)|с. Гърло]] се намират останките на старо българско гробище с т.н. латински кръстове, а на скалния венец стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище, недалеч са [[Гърленски храм-кладенец|Мегалитното прототракийско светилище – куполен подземен храм]] на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него, недалеч до него може да се видят зидовете на римска баня, срещу тях пък са руините на средновековна българска църква, а над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея в едноименната ѝ местност на ''рида Црънча'' на [[Завалска планина|Завалската планина]], а на съседния му достигащ до града ''рид Брезнишки Гребен,'' в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над нея е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.<ref>С. Видрица – укрепено селище http://bulgariancastles.com/bg/node/1713