Брезник

град в България

Брѐзник е град в Западна България. Той се намира в област Перник и е в близост до градовете Сливница, Трън, Батановци и Перник. Градът е трети по големина в областта след Перник и Радомир и е административен център на община Брезник. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3768 души по настоящ адрес и 3831 души по постоянен адрес.[2]

Брезник
Изглед от Брезник
Изглед от Брезник
Общи данни
Население3762 души[1] (15 декември 2023 г.)
160 души/km²
Землище23,481 km²
Надм. височина756 m
Пощ. код2360
Тел. код07751
МПС кодРК
ЕКАТТЕ06286
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим политик; 2011)
Брезник в Общомедия

География редактиране

Градът се намира в историко-географската и етнографската област Граово. Брезник е център на нейния северозападен край – Горно Граово, а Перник на югоизточния – Долно Граово. По тази ос областта се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша, Голо бърдо, Черна гора, Рудини, Ерулска, Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска, Вискяр и Люлин. Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол, махала Палилула, Велковци и Вискяр.

 
Изглед към Брезнишкото поле

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовска река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, Реката минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно то дължи на нея името си. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините, ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в годините на социализма гора, иначе полето е голо, а сега почти не се и обработва. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.[3]

История редактиране

 
Мегалитното светилище „Барабаните“ на Бърдото до Брезник

Селищният живот тук има хилядолетна история. На хълма Брезнишко Бърдо в южния край на града се намира Мегалитно прототракийско светилище със скални соларни кръгове описано от проф. Димитрина Митова-Джонова. Намира се на източния склон на хълма под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора. Тук са изрязани каменни кръгове с диаметър 0,80 – 0,85 м и височина 0,30 – 0,35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. Запазените слънчеви каменни кръгове са издялани в самата скала заедно с улеи за възлияния с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето.[4][5] Известните макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни соча богатото историческо минало на Брезнишко. Налице са материални останки още от епохата на траките от I хилядолетие пр. Хр. Интензивен живот тук е имало и през римската императорска епоха, както може да се заключи от съществуващите надгробни могили, намерените многобройние оброчни плочки и пластични изображения на тракийския конник и други персонажи и откритите монетни находища. На възвисяващото се над града Брезнишко Бърдо, на най-висока му част – връх Св. Никола, са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник.

Брезник е един от петте града, за който се предполага, че е основан от цар Самуил заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Българският град е посочен в „Сказание за Енох Исая“: „Цар Петър 927 – 967…След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…“. Разбира трябва да имаме предвид легендарността на сведението. Показателно е, че Пловдив, който е един от петте споменати града е създаден още във времената на Филип II Македонски. Всъщност той дори е именуван в негова чест – Филипополис. т.е. източника не е сто процента достоверен.

От епохата на Втората българска държава наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.нар. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун.[4] Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на османското владичество и забележителната епоха на Възраждането – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Смята се, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона.[6]

Брезник е играл подобаваща роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са средновековната църква „Света Петка“, възрожденското класно училище, мегалитния храм-кладенец „Пусто гърло“, Църногорския и Билинския манастир, останки от древни църкви, старите къщи с архитектурна и художествена стойност като къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец и пр. В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на българското Възраждане.

През 17 – 18 век Брезник е бил притегателен център за водещи зографи и строители. Местните хора са били много активни и са успели да привлекат дори видния представител на Самоковската школа Йоан Иконописец. Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата „Света Петка“ и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града било открито и читалище. По времето преди Освобождението тук е имало около 200 български и 30 – 40 турски къщи, като след това турското население се е изселило както от града, така и от всички села в района.

До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир.

Значителни промени са настъпили в Брезнишкия край в периода от Освобождението до средата на 20 век в социално-икономическо и демографско отношение. В това време настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места. Така в гр. Брезник възниква промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство.

В 1924 г. в Брезник е основан воден синдикат „Успех“, както и говедовъдно млекарско кооперативно сдружение „Монтафон“. През 1931 година е основано овцевъдно млекарско дружество „Грахово“. Към 1935 година водният синдикат има 542, говедовъдното сдружение – 30, а овцевъдното дружество – 74 члена.[7]

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой, който независимо, че не е спечелен от българите, постига стратегическия резултат да осигури условия за победата над сръбския нашественик в решителната битка на Сливница.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] В общината има многобройни войнишки паметници от войните за национално обединение и други обекти с национално и местно значение.[9]

Религии редактиране

Населението изповядва православно християнство. В град Брезник има два православни храма: старинния „Света Петка“ и храм-паметник „Свети Георги Победоносец“.

 
Обновеният храм „Св. Георги Победоносец“ в Брезник[10]

Храм-паметник „Свети Георги Победоносец“ редактиране

Това е действащ духовен храм в централната градска част. Замислен е от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27 октомври 1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника „Александър Невски“ и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21 юни 1948 г. от епископ Пимен. Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, без стенописи. Изработени са проектите за изографисване на църквата и построяване на камбанария и се събират нужните средства за тях.

Храм „Света Петка“ редактиране

 
Храмът „Света Петка“

Първоначалната енорийска църква на града е „Света Петка“, остатък от средновековния Бреза манастир, който заедно с шест черкви, издигнати по възвишението около града, образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града.[11][12] Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешният ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на османското владичество църквата е пострадала от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък, споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, като западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария.

Храм „Свети Петър и Павел“ редактиране

В града са и руините на късносредновековния храм „Свети Петър и Павел“ в североизточния край на град Брезник, в западния склон на хълма Петров камък, които също е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.[9] Днес църквата се намира в руини и е почти изцяло засипана. По план е еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална, изградена от едър ломен камък с хоросанова спойка. Вероятно е имала полуцилиндрично сводесто покритие. В североизточния ъгъл на олтарнато пространство и днес е запазена проскомидийната ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната). През Възраждането църквата е била пристроена на запад, като разширението е значително по-широко в южна посока. Днес няма запазени стенописи, но вероятно вътрешността на храма е била изписана изцяло. В района на черквата са открити християнски гробове, отнасящи се към късното средновековие.

След разрушаването и изоставянето на църквата да е изоставено и гробището. В по-ново време на това място са погребвали християни цигани. Днес целият терен около църквата е застроен, като са останали само руините на старинния храм. Над руините на старинния храм, на около 80 м източно от тях в горната част на хълма има оброчен каменен кръст, известен като „Петров камък“, поставен там след разрушаването на черквата. Голямата му 20 см дебелина и липсата на пластична украса сочат неговата старинност. До кръста има полузарит камък, на който са се палели свещи и населението правело „светъц“ (оброк) с курбан. В 1965 г. по наредба на партийни активисти кръстът е съборен и хвърлен в яма на 5 м от първоначалното място. В 1990 г., хората го възстановяват като го изравят и изправят на старото му място.[13]

Параклиси редактиране

На хълма „Бърдото“ край града има останки от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“.[14] Святото място на последния е означено със стар каменен кръст, поставен сред руините на средновековна черква. Днес от култовата сграда няма видими следи, с изключение на няколко разхвърляни камъка, обрасли в растителност, но в недалечното минало стените ѝ са били запазени над терена. Народната памет е съхранила спомена, че тук се е намирала църквата „Св. Спас“ (една от трите известни на Бърдото, наред със „Св. Никола“ и „Св. Троица“), която била разрушена през османското владичество, а след това изоставена. Впоследствие руините на мястото ѝ са превърнати местното население в оброчище, като продължили да правят „светъц“ (служба с курбан) на Спасовден (40 дни след Великден). Тук се е правел най-големият „светъц“ в Брезник. Това продължавало до 9 септември 1944 г., след което оброкът бил постепенно изоставен. След 1970 г. теренът около оброка е заравнен за ученически военизиран лагер, а кръстът е изровен и захвърлен в двора на близкия пионерски лагер. През 1998 г., по инициатива на местното женско дружество „Зора“, кръстът е поставен на мястото му и „светъца“ възстановен.

Освен това в град Брезник с труда на огнеборците е построен параклисът „Свети Илия“ в двора на пожарната, осветен 2002 г. Строи се втори параклис от частен предприемач в предприятието му.

Политика редактиране

Видни политически деятели на Брезник са: Александър Симов, Андрей Михайлов, Маргарита Борисова – народни представители; Константин Забунов, Стоил Христов, проф. д-р Любомир Андреев, Елисавета Симова Тонева, Людмила Тинкова, Вельо Велев.

 
Знаме и емблема на Брезник

Икономика редактиране

  • Завод за хладилна техника – Брист ХМ – АД
  • Шивашки цех
  • Цех за производство на плоскости за френската промишленост
  • В строеж е сладкарски цех.

Обществени институции редактиране

 
Сградата на общината
 
Градският музей в Брезник
 
Читалище „Просвещение – 1870“

Забележителности редактиране

Възвишението „Брезнишко бърдо“ е градският лесопарк, където могат да се видят красиви природни гледки и забележителности. В източната си част хълмът е бил осеян с многочислени брези дали името на града. Най-високата точка на хълма е брезнишкият връх Св. Никола 923 м, югоизточно от него е другата му висока точка – връх Милин камък (брезнишки) 844 м. На връх Св. Никола са останките на късноантичната и средновековна крепост на Брезник.

 
Минерален извор „Желязна вода“

На хълма е и студеният минерален изворЖелязна вода“ – водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемии, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, болести на жлъчката и пр. През 1907 г. когато кмет в града е Васа Пушев брезничани пращат от „желязната“ вода на Лондонското изложение и получават златен медал. Медалът се съхранява в общината. Интересното е, че на същото изложение пращат и сливова ракия, за която получават сребърен медал. Кота Кафеджийски, един от видните граждани, богатите занаятчии и търговци, изпраща ракията и от Лондон искат да купят още 400 литра, но годината се случва слаба, няма толкова джанки и той не успява, местните хора изпратили на изложението още восък и мед, но за тях не се знае дали са отличени по някакъв начин.[4] До 60-те години при извора „Желязна вода“ има басейн, в който са могли да се къпят хората, но местни партийни величия вземат решение да взривят извора с цел да увеличат дебита и предизвикват точно обратното. Дълги години водата едвам тече от една тръбичка в хълмчето докато през 2008 – 2009 г. не се прави пътя с паркинг, беседка, нов градеж на каптажа и настоящата чешма.[6] В бъдеще общинското ръководство планира да направи басейн с лечебна кал от „желязна“ минерална вода и с нов сондаж да увеличи дебита на минералния извор, който сега е 7000 литра в денонощие.[15] На хълма са и останките от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“ (днес оброк Св. Спас) поставен сред изчезналите днес руини на средновековна черква. На хълма се намира мегалитно прототракийско светилище – слънчеви каменни кръгове, издялани в самата скала заедно с улеи за възлияние с вино. В подножието на възвишението в северния му склон е бил средновековния манастир „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград „Седмопрестолие“, от него днес там, но вече в чертите на града, е оцеляла единствено средновековната църква Св. Петка. В лесопарковата част на възвишението за туристите и жителите на града работят малкият хотел „Бърдото“ и хижа „Брезите“, а преди е действал и пионерски лагер, чиито сгради все още са запазени.

 
Паметник на загиналите воини при отбраната на Брезник през Сръбско-българската война

Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г. в стратегическата битка за отбраната на Брезник 48 български войници и опълченци е издигнат с волни парични пожертвувания на офицерите от I пехотен полк, дислоциран в Брезник, патриотичното гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е построен в западната част на града, по проект на военен инженер капитан Лудогоров. На 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността „Бърдото“ 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на открития този ден паметник.

 
Класното училище

Класното училище е стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена. В нея се помещава читалищната музейна сбирка.

 
Латински слънчев кръст на старо гробище
 
Гърленски храм-кладенец

Съвсем близо до града при с. Гърло се намират останките на старо българско гробище с т.нар. латински кръстове, а на скалния венец, стърчащ непосредствено северно над гробището е открито древно Слънчево скално светилище. Недалеч е мегалитното прототракийско светилище Гърленски храм-кладенец – куполен подземен храм на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в него. Близо до него може да се видят зидовете на римска баня, а срещу тях са руините на средновековна българска църква. Над мегалитния подземен храм са останките на късноантичната крепост Кула и надземното Светилище над нея, в едноименната ѝ местност на рида Црънча на Завалската планина. На съседния му достигащ до града рид Брезнишки Гребен, в северозападния му край над язовира на р. Касава, са Праисторическото и средновековно укрепено селище на връх Плешивец (938 м), над него е голямата късноантична и средновековна крепост Градище на връх Видришки камък (наричан и връх Калето 1064 м), но всички те не са окончателно проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.[16][17][18][19]

Редовни събития редактиране

Личности редактиране

Родени в Брезник
Военни дейци
  • генерал-лейтинант Асен Кръстев
  • полковник Тодор Рангелов Младенов, командир на Брезнишкия партизански отряд
  • полковник Стоян Андреев
  • полковник Васил Германов
  • полковник Георги Райчев
  • полковник Ненчо Асенов Ненков, командир на Горноджумайския партизански отряд
  • полковник Руско Геров
  • полковник Нестор Първанов
  • полковник Михал Панталеев

Литература редактиране

  • Авторски колектив, Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания, 2005 г., София, изд. „Вулкан“
  • Асен Атанасов, „Изживени“, „Съперник-98“, Перник 2006 г.
  • Асен Атанасов, „Така беше“, Брезник, 2009 г.
  • Тошев, В., Брезнишката минерална вода – забравен дар на природата, сп. „Минно дело и геология“, кн. 3, 1997 г., София
  • Петко Асенов, „Бащино огнище. Брезник и Брезнишко“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1969 г.
  • Лидия Добревска, „Ех, години, години...“, Брезник, 2007 г.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Природни ресурси на Брезник, сайт на община Брезник.
  4. а б в БНР Брезник – познат и непознат
  5. Мегалитно култово съоръжение – Брезник
  6. а б Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини[неработеща препратка]. Новинар. 12 август 2014
  7. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 1.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  9. а б Каталог Паметници на културата. Община Брезник
  10. Обновление на Храм „Св. Георги Победоносец“ в Брезник, архив на оригинала от 18 май 2015, https://web.archive.org/web/20150518113052/http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=95034, посетен на 2015-05-09 
  11. Официален сайт на Община Брезник
  12. „Св. Петка“ – гр. Брезник
  13. „Свети Петър“ – гр. Брезник
  14. Оброк „Св. Спас“ – гр. Брезник
  15. Брезник ще лекува с кал от „желязна“ минерална вода. БТА. 5 април 2012.
  16. С. Видрица – укрепено селище, архив на оригинала от 11 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160911102807/http://bulgariancastles.com/bg/node/1713, посетен на 2016-08-12 
  17. С. Гърло – крепост в м. „Кула“, архив на оригинала от 11 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160911063724/http://bulgariancastles.com/bg/node/1716, посетен на 2016-08-12 
  18. С. Видрица – крепост Градище, архив на оригинала от 11 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160911125321/http://bulgariancastles.com/bg/node/1712, посетен на 2016-08-12 
  19. С. Гърло – Подземният храм-кладенец и околните обекти
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1, 42

Външни препратки редактиране