|
== 16 - 17 септември ==
Съглашенските войски макар и с много жертви успяват да пробият българската отбрана при Добро поле. Дойран остава последната укрепена бългрска позиция в Македония. Ако тя бъде превзета цялата българска армия ще се окаже в обкръжение и лесно ще бъде ликвидирана, а България окупирана и опустошена. Гърция, Сърбия и Румъния вече преговарят за подялбата на големи парчета от българската територия. Всички от [[Антанта|Съглашението]] очакват бърза победа при Дойран над останалата сама българска Плевенска дивизия.
[[Антанта|Съглашението]] решава чрез два пробива на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната. При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край езерото, които се намират в днешната република Македония. Четири английски, две гръцки и една френска дивизия са струпани в очакване да унищожат съпротивата на българите. Девета плевенска е сама, а дванадесетте родни дивизии са разтегнати на 600-километровия фронт от Бяло море до в Албания, подкрепления няма, резерви също. Съзнавайки съотношението на силите, което е 7:1 в полза на Съглашението, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива.
4 британски, 2 гръцки и 1 френска дивизия се съсредоточават около ниските хълмове защитавани от българите. Съотношението на силите е 7 дивизии срещу една. Българите се готвят да загинат до един. По стар обичай, когато смъртта е неизбежна те обличат приготвените за последно бели ризи, офицерите слагат парадните униформи и ордените.
В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята. На 16 септември е началото. Враговете започват артилерийска подготовка като по българите при Дойран са изсипани 350 000 снаряда, включително и газови. При това огромно количество огнева мощ, благодарение на изградените от генерал Вазов укрепления даваме 9 убити и 40 ранени.<ref name="Taylor247">Taylor, ''History of World War I'', p.247</ref>
На 16 септември войските на [[Антанта|Съглашението]] започват масирана артилерийска подготовка. Тя завършва чак към края на 17 септември. Над българските позиции са изсипани над 350 000 снаряда, много от които газови. Под командването на генерал Вазов българските укрепления са изкопани много дълбоко като миньорски галерии. Години по-късно в някои от тях били измервани дълбочини до 17 метра. Шахтите били укрепени с бетон. Благодарение на тези инженерни съоръжения Плевенската дивизия дава само 9 убити и 40 ранени.<ref name="Taylor247">Taylor, ''History of World War I'', p.247</ref>
== 18 - 19 септември ==
На 18 септември 3 британски и 1 гръцка дивизия тръгват в атака очаквайки, че на хълма не е останала жива душа. Българите ги изчакват да наближат и внезапно откриват огън. 220 български дула, 400 минохвъргачки, 30 000 български пушки поваляли най-близко приближилия се неприятел, а 440 картечници в кръстосан огън догонвали тези, които се опитвали да избягат назад. Британците са стъписани, такава касапница не били виждали. По-късно Генерал Милн пише в мемоарите си:
На 18 септември в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака, решени да приключат по-бързо с героите от Дойран. В този момент българската артилерия със своите 220 оръдия и 400 минохвъргачки превръща в огнен ад терена. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. От отсрещната страна англичаните са потресени, удивени. Генерал Милн, главнокомандващият вражеските войски ще напише в спомените си:
“Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребениизтребени”. ”▼
След такава бърза и съкрушителна загуба той е обезверен да атакува отново фронтално. Праща двете си резервни дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия в обход през Беласица да опитат пробив по фланга. Там ги чакат Първа Македонска и Планинската дивизии. Македонците ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачки. Над 10000 гърци и британци остават завинаги по скатовете на Беласица.
На 19 септември без никакви резерви генерал Милн хвърга всички останали съглашенски войски в последна фронтална атака. Но и тя е удавена в кръв. В края на деня британските тръбачи свирят отбой. [[Антанта|Съглашението]] е загубило 47 000 британци и 20 000 гърци. Френските загуби са незвестни. Българите дават 497 убити и около 1600 ранени.
▲“Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.”
На 20 септември изпратените съгледвачи докладват на генерал Вазов, че пред тях нямат противник. Той изпраща съобщение до София, в което настоява да му се разреши да настъпи към вече незащитения от никого Солун. Не му разрешават, но използват победата край Дойран за сключване на споразумение, по силата на което България няма да бъде окупирана от войски на съседните държави. Така до голяма степен се спасява от очакваните безчинства на сърби, гърци и румънци. <ref name="Taylor247" />
Изпаднал в отчаяние той праща резерва – една английска и една гръцка дивизия, в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. Тези склонове са непроходими и през войната се ражда приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия. Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, дивизията използва наличните огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица, а англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции. На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си редици, но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил около 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци и безспорно остава в историята като един от най-гениалните генерали. След сражението генералът съобщава в София, че пред себе си няма противник. Вазов моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да извлекат максимален дивидент след войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави. Така до голяма степен България се спасява от безчинствата на сърби, гърци и румънци. <ref name="Taylor247" />
== Бележки ==
|
