Долни Вадин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
|||
Ред 9:
}}
'''
== История ==
Line 20 ⟶ 18:
Намира се на 30 км източно от гр. Оряхово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището му заема площ от 18 209 дка и граничи на изток с Байкал (Бешлии, Борил) и Крушовене, на югоизток - със Ставерци, на юг - с Брегаре, на запад - с Горни Вадин и Остров, и на север с р. Дунав и Румъния.
Непосредствено под селото на Дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези развалини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: “Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли …” ('''Д. П. Димитров.''' Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. – Годишник на Софийския университет, Историко-Философски факултет, т. 43, С., 1946, с. 21). Всъщност това което описва граф Марсили е северната стена на кастела. Тя е подмита в основата си от водите на Дунав и изцяло е паднала в реката. И сега си е там. В развалините на този кастел са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра, друга една плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. ('''И. Велков.''' Известия на Археологическия институт, т. XIV, 1943, с. 273).
Открити са и две големи съкровища от римски сребърни републикански монети, сечени през II и I в.пр. Хр. ('''Т. Герасимов.''' Известия на Археологическия институт, т. XVII, 1950, с. 320 и Известия на Археологическия институт, т. XXII, 1959, с. 357). Тези две монетни съкровища показват, че преди римското господство в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. При някаква голяма опасност те са поверили своето сребро на земята. Тогава банки не е имало. Каква може да бъде тази голяма опасност, освен походът на римския пълководец Марк Лициний Крас в 28 г.пр. Хр. срещу племената бастарни. Притежателите на тези монетни съкровища са били отвлечени в плен или убити.
Намерена е и една находка от римски бронзови монети в чифлика на Попов. Монетите са от IV в.сл.Хр. ('''Т. Герасимов.''' Известия на Археологическия институт, т. XVIII, 1952, с. 400). Тези монети са били зарити във връзка с втория поход на готите или поради някакво местно събитие.
Село Долни Вадин, което до 1900 г., се нарича Стар Вадин или само Вадин, се среща в османски регистри от 1617 и 1632 г. под името Остовадин ('''РСт,''' 1, с. 400). Това означава, че селото със сигурност е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Крайдунавските села са имали много превратна съдба по време на владичеството. Често са били обезлюдявани до човек. Оцелелите се спасявали във Влашко, но когато преметнела опасността пак се завръщали. Да вземем само едно сведение, това на Хаджи Калфа, който е минал от тук през средата на XVII в. В своя пътепис той сочи, че Оряховският край представлява същинска пустиня ('''Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа.''' – Румелия и Босна. – Сп. Архив за поселищни проучвания, кн. 2, 1938, с. 92). Всъщност самото селищно име Вадин е доста старинно и сочи датата на своето образуване преди XIV в. Името Вадин произхожда от изчезналото вече от обращение лично име на човек Вадин. То е образувано от ''Вадо'' и ''–ин'', подобно на Ваклин, Вълкашин и др. Личното име Вадо пък е съкращение от изчезналото вече име ''Вадомир'' или ''Вадимир'', което означава “да бъде прочут обвинител, да укорява и съди” ('''Й. Заимов.''' Български именник. С., 1988, с. 42).
Село Вадин се споменава и в един план на р. Дунав от Земун до устието
По-голямата част от изселените в Румъния вадинчени след време се върнали. Това се вижда и от нарастване броя на неговите жители. Така от 39 уземни къщи през 1832 г., те стават 80 в 1860 г. ('''ДБИ,''' т. I, Архив Н. Геров) и 108 къщи и 168 венчила през 1872 г. ('''Летоструй,''' Виена, 1873, с. 58). Бързото нарастване на населението на с. Вадин е спомогнало тук да се открие българско училище още в 1855 г. ('''Ив. Илчев.''' 1926, с. 12). През 1864 г. обучението още се е водело по килийната метода от поп Марин Попов ('''Ив. Илчев.''' Архив ОИМ, сигн. I, 1346, 1927 г.). В 1865 г. тук идва учителят Иван Генов от с. Кунино. Той се учи в родното си село при даскал Дико от Враца. Преди да дойде във Вадин е учителствал в с. Ставерци (от 1858 г. до 1863 г.) и 2 години в с. Брегаре (от 1863 г. до 1865 г.). Във Вадин той учителства цели 12 години и тук го заварва Освободителната война. Когато дошли русите бил вече арестуван от турската власт и затворен в един яхър в село Остров. Учителят Иван Генов пръв въвежда взаимоучителната метода в обучението.
Line 40 ⟶ 38:
{{Община Оряхово}}
[[Категория:Села в област Враца]]▼
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Села в област Враца]]
|