Отваря главното меню

До̀лни Вадѝн е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, област Враца.

Долни Вадин
Общи данни
Население 184 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,801 km²
Надм. височина 141 m
Пощ. код 3344
Тел. код 09174
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 22321
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)

ИсторияРедактиране

Богдан Николов. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. София, 1996, 113-116.

Население: 1900 г. – 651 жители, 1910 г. – 968 жители, 1926 г. – 1349 жители, 1934 г. – 1591 жители, 1946 г. – 1640 жители, 1965 г. – 1015 жители, 1975 г. – 833 жители, 1992 г. – 529 жители;

Намира се на 30 км източно от гр. Оряхово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището му заема площ от 18 209 дка и граничи на изток с Байкал (Бешлии, Борил) и Крушовене, на югоизток – със Ставерци, на юг – с Брегаре, на запад – с Горни Вадин и Остров, и на север с р. Дунав и Румъния.

Непосредствено под селото на Дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези развалини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: “Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли …” (Д. П. Димитров. Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. – Годишник на Софийския университет, Историко-Философски факултет, т. 43, С., 1946, с. 21). Всъщност това което описва граф Марсили е северната стена на кастела. Тя е подмита в основата си от водите на Дунав и изцяло е паднала в реката. И сега си е там. В развалините на този кастел са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра, друга една плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. (И. Велков. Известия на Археологическия институт, т. XIV, 1943, с. 273). Открити са и две големи съкровища от римски сребърни републикански монети, сечени през II и I век пр. Хр. (Т. Герасимов. Известия на Археологическия институт, т. XVII, 1950, с. 320 и Известия на Археологическия институт, т. XXII, 1959, с. 357). Тези две монетни съкровища показват, че преди римското господство в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. При някаква голяма опасност те са поверили своето сребро на земята. Тогава банки не е имало. Каква може да бъде тази голяма опасност, освен походът на римския пълководец Марк Лициний Крас в 28 г. пр. Хр. срещу племената бастарни. Притежателите на тези монетни съкровища са били отвлечени в плен или убити. Намерена е и една находка от римски бронзови монети в чифлика на Попов. Монетите са от IV век сл. Хр. (Т. Герасимов. Известия на Археологическия институт, т. XVIII, 1952, с. 400). Тези монети са били зарити във връзка с втория поход на готите или поради някакво местно събитие.

Село Долни Вадин, което до 1900 г., се нарича Стар Вадин или само Вадин, се среща в османски регистри от 1617 и 1632 г. под името Остовадин (РСт, 1, с. 400). Това означава, че селото със сигурност е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Крайдунавските села са имали много превратна съдба по време на владичеството. Често са били обезлюдявани до човек. Оцелелите се спасявали във Влашко, но когато преметнела опасността пак се завръщали. Да вземем само едно сведение, това на Хаджи Калфа, който е минал от тук през средата на XVII в. В своя пътепис той сочи, че Оряховският край представлява същинска пустиня (Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. – Румелия и Босна. – Сп. Архив за поселищни проучвания, кн. 2, 1938, с. 92). Всъщност самото селищно име Вадин е доста старинно и сочи датата на своето образуване преди XIV в. Името Вадин произхожда от изчезналото вече от обращение лично име на човек Вадин. То е образувано от Вадо и –ин, подобно на Ваклин, Вълкашин и др. Личното име Вадо пък е съкращение от изчезналото вече име Вадомир или Вадимир, което означава “да бъде прочут обвинител, да укорява и съди” (Й. Заимов. Български именник. С., 1988, с. 42).

Село Вадин се споменава и в един план на р. Дунав от Земун до устието ѝ, съставен от 1779 г. до 1782 г. В този план е описан Дунавският бряг, върху който са разположени град Оряхово и селата Селановци, Остров, Вадин и Бешлии (П. Коледаров. Известия на Държавния архив, кн. 37, 1979, с. 145). Село Вадин е намерило място и в един пътепис от 1832 г. Това село е имало 39 уземни къщи (бордеи, землянки), в които са живеели 150 жители (д-р Алекса Ивич. 1937, с. 7). Не е никак чудно, че населението на Вадин през 1832 г. е било толкова малко. По време на руско-турската война от 1828/29 г. от село Вадин са избягали 56 семейства и са потърсили убежище в Румъния. На 10 април 1830 г. тези бежанци отправили молба до румънското правителство да им разреши официално да се заселят във Влашко, където вече се били настанили. Ето списъка на тези 56 семейства от Вадин: “В село Янка били вече дошли Марин Гереза и Опро Митров, в село Потелу: Тодор Буйна, Никола, зет на попа Дино, Йон Баур, Йон, син на Скурто, брат му Нечо, Добре Стойкин, брат му Флоро, брат му Стойко, Симеон, брат на Стойко, Радо Бузатулуй, Илия Щапела, Ене Бузата, Тодор, син на Ене Бузата, брат му Михаил, Йон, син на Гита, Лупо, син на Гина, Стан, Флоро Лунго, Спиро Доншарчеа, Стефан Шайгара, Стоян Шека, Стан Чобано, Първо Румъно, Стан ал Стойко; вадинчени, които вече живеели в село Хотару: Флоро Попеску, Майан ал Дино, Нико, негов брат, Станко Кокора, синът му Стоян, Андрей ал Кокоръй, Дино Савчо, Илие Яно, Илие Кунеско, Първан Пирой, брат му Тудор, Станко Владо, Ника ал Шони, Бадо Чобано, Лазар, син на Дан, синът му Кръскьо, Тудор, зет на Лазар, Флоро Вънтура Пае, Туле Въто, Димитро Човика, Радо луй Марко, Радо Тудориа, Динка ал Мария; в село Грождибоду: Йон Преда, Йон Сърбулеско, Стефан Банолуна, Косто Бузато, Стан Чобанел, Стоян Първолето и Тома Чоклу” (Стоян Романски. Българите във Влашко и Молдова. – Университетска библиотека, № 20. С., 1930, с. 112 и сл.).

По-голямата част от изселените в Румъния вадинчени след време се върнали. Това се вижда и от нарастване броя на неговите жители. Така от 39 уземни къщи през 1832 г., те стават 80 в 1860 г. (ДБИ, т. I, Архив Н. Геров) и 108 къщи и 168 венчила през 1872 г. (Летоструй, Виена, 1873, с. 58). Бързото нарастване на населението на с. Вадин е спомогнало тук да се открие българско училище още в 1855 г. (Ив. Илчев. 1926, с. 12). През 1864 г. обучението още се е водело по килийната метода от поп Марин Попов (Ив. Илчев. Архив ОИМ, сигн. I, 1346, 1927 г.). В 1865 г. тук идва учителят Иван Генов от с. Кунино. Той се учи в родното си село при даскал Дико от Враца. Преди да дойде във Вадин е учителствал в с. Ставерци (от 1858 г. до 1863 г.) и 2 години в с. Брегаре (от 1863 г. до 1865 г.). Във Вадин той учителства цели 12 години и тук го заварва Освободителната война. Когато дошли русите бил вече арестуван от турската власт и затворен в един яхър в село Остров. Учителят Иван Генов пръв въвежда взаимоучителната метода в обучението.

След Освобождението в с. Долни Вадин се заселва Ботевият четник Младен Павлов Калинов – Козлодуйското даскалче. Неговата къща стои до Дунавския бряг, близо до развалините на римския кастел. След 1878 г. населението на Вадин бързо нараства от пришълци от страната и завърналите се от Влашко бежанци. Мястото тук е стръмно и не позволява разширяване на селото. Ето защо идващите се заселили малко по-на запад и образували отначало квартал на с. Вадин. По-късно новото селище било наречено Нов Вадин, а старото Стар Вадин. От 1900 г. се оформили две административни единици и били наречени Долни Вадин и Горни Вадин. Поради всичко това и общото им землище, много от имената на местностите се повтарят. Повтарят се и имената на родовете. По-важни родове в с. Долни Вадин са: Въкови, Григорови, Житянови, Попови, Татаркови и Янчови.

„Свети Георги“Редактиране

Църквата „Свети Георги“ е построена в 1883 година.[1] В нея работи дебърският майстор Велко Илиев.[2] Църквата е разрушена от Вранчанското земетресение в 1977 г. В 1999 г. кметството и читалището в Долни Вадин започват кампания за събиране на пари за нова църква. В 2000 г. митрополит Калиник Врачански осветява основите. Църквата е построена изцяло с дарения и е осветена от митрополит Калиник на Гергьовден 2007 г.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Долни Вадин. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  2. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.