Разлика между версии на „Горна Белица“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС)
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
| област = [[Дримкол]]
| площ =
| височина = 1 3161316
| население = 1
| население-година = 2002
}}
 
'''Горна Белица''' ({{стар|Горна Б{{Уникод|ѣѣ}}лица}}, {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]].
 
== География ==
Селото е разположено високо в източните склонове на планината [[Ябланица (планина)|Ябланица]].
 
== История ==
В Горна Белица е открит [[Горнобелишки некропол|римски некропол]], обявен за паметник на културата.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=589 | заглавие= Археолошки локалитет „Горна Белица“|достъп_дата = 2017-10-13|издател= Управа за заштита на културното наследство }}</ref>
 
В XIX век Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>{{МЕС|254}}</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Горно Белица'' се състои от 1 2001200 власи и в селото функционира гръцко училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.</ref> Според статистиката на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.<ref>[http://www.vlahoi.net/diaries/1997/sep.htm. Άνω και κάτω Μπεάλα.]</ref>
 
В селото има и [[Румънска пропаганда сред куцовласите|румънско училище]], в което преподава Г. Тулиу Тачит.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref>