Полис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени
Ред 1:
{{Друго значение|селището в древността|рок групата|Полис (музикална група)}}
[[FileФайл:Attica 06-13 Athens 50 View from Philopappos - Acropolis Hill.jpg|thumbмини|300px|[[Акропол (Атина)|Акрополът в Атина]], важен полис в [[Класическа Гърция|класическа Гърция]]]]
'''Полисът''' ({{lang-grc|πόλις}} буквално [[град]], но също и съобщност от граждани) е термин в съвременната [[историография]], обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около [[акропол]] или пристанище с възможност за контрол на околната територия (''khôra'') и затова често се превежда като „град-държава“. Пример за полис е [[Древна Атина|класическа Атина]].
 
Полисът възниква в [[Архаична Гърция|Архаичния период]] от развитието на Древна Гърция като предшества съвременното понятие за ''гражданство'', ''град'' и ''държава'', макар че често се слага знак за равенство между полис и [[град-държава]]. Английският термин „city-state“ (както и немският ''Stadtstaat''), не е точен превод на древногръцкото ''полис''. За разлика от предходните финикийски градове-държави като [[Тир]] или [[Сидон]], управлявани от цар или малка [[олигархия]], полисът е политическо образувание, ръководено колективно от жителите му и по-късно еволюира в римското ''civitas''.
 
Традиционният възглед във френската историография е, че раждането на полиса е свързано с развитието на политически институции и наличието на следи от [[урбанизация]]. Този възглед е критикуван от Полиняк<ref name="Pol">{{cite book |title= Раждането на гръцкия град. Култове, пространство и общество VІІІ-VІІ век пр. Хр.|last=Полиняк |first=Франсоа дьо |authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher=издателство на [[Нов български университет]] |location= София|isbn=978-954-535-572-1 |pages= |url= |citation=това, което наричаме полис, е резултатът от прогресивното установяване на обществени сплотености и йерархии чрез търсенето на съгласия, основани върху избора на култове посредници и начините за участие в ритуалите}}</ref>, според когото раждането на полиса е свързано с религията. Според него историците трябва да се освободят от писаното в [[Атинска полития]] и да обърнат внимание на култовите светилища – градски и извънградски, посветени на боговете-покровители на територията – действителни или митични основатели на града. Самите гърци често говорят не за Атина, Спарта и Тива като градове, а за техните жители: атиняни, спартанци, тиванци, така че при развитието на полис наличието на съобщност от граждани играе не-по-малко значение от урбанизацията.
 
[[FileФайл:Theatre at Syracuse, Sicily.jpg|thumbмини|300px|Театърът в древна [[Сиракуза]], класически пример за полис]]
 
== Възникване ==
Ред 22:
Традиционният възглед във френската историография е, че раждането на полиса е свързано с развитието на политически институции и наличието на следи от [[урбанизация]], но по-скорошни изследвания поставят акцент върху [[религия]]та<ref name="Pol"/>.
 
[[Файл:Location greek ancient.png|thumbмини|Полиси по Средиземноморието]]
 
Първите полиси в Древна Гърция са: [[Коринт]], [[Аргос]], [[Спарта]] и [[Древна Атина|Атина]]. От тях най-добре е описана Атина, на която [[Аристотел]] посвещава труда си [[Атинска полития]].
Ред 29:
Полисът е съвкупността на всички градски и селски области около един център и възниква като общност на свободните му жители. В полиса влизат земите, рудниците, каменоломните и други. Тази политическа и социална единица е център на стопанския живот в процеса на [[синойкизъм]] – съжителство с цел обединение срещу враждебни съседи. Според тогавашните представи всички граждани на един полис произхождат от един и същи прародител и считат, че са свързани помежду си с кръвно родство. Всеки полис има свое божество-покровител, но боговете са общи и имат светилища на различни места. Чрез общата религия, общия език и писменост постепенно започва да се оформя единно елинско самосъзнание{{hrf|Попов|2009|104 – 106}}.
 
Политическата самостоятелност и независимостта от другите общини са главна характерна черта на полиса. Икономическа основа е трудът на [[роб]]ите. Развити са два вида собственост: частна &mdash; на робовладелците, и общополисна – на всички граждани. Полисът е независима единица, разположена на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича [[политика]].
 
Гърците основават повечето от градовете си край морския бряг, където се построяват [[пристанище|пристанища]] за корабите. Близо до пристанището живеят обикновено търговците и моряците. Тук се извършва търговията с чуждестранни стоки. Градското население има своя [[крепост]] – [[акропол]], предназначена за защита на града. В зависимост от нарастването на града, около крепостта се появява ново селище, което се нарича „долен“ град, а първоначалното – „горен“ град.