Щип: Разлика между версии

| общомедия = Štip

}}

 

'''Щип''' ({{lang-mk|Штип}}) е [[град]] в [[Република Македония]]. По данни от преброяването на населението през 2002 г. населението му възлиза на 43 652 души. Градът е [[община|общински]] център на община [[Щип (община)|Щип]] с 44 селища.

== История ==

=== Ранна история ===

 

Сегашното име на града е [[славяни|славянско]], от времето на заселване на славяните на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].

=== Възраждане ===

Според [[Османска империя|османските]] статистики от XIX и XX век, основното население на Щип е [[Българи|българско]] и [[турци|турско]]. В XIX век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлангаджийсктво, чохаджийство и други.

През 1830 г. отваря врати първото българско [[училище]] в града. През 1869 г. педагогът и учен [[Йосиф Ковачев]] (1839 – 1898), след [[Руско-турската война (1877-1878)|Освободителната война (1877 – 1878)]] депутат в [[Учредително събрание|Учредителното събрани]] в [[Търново]] и кмет на столицата [[София]], отваря в Щип първото [[Щипско българско педагогическо богословско училище|българско мъжко педагогическо училище]].

 

Към 1875 година общината приема [[Българска екзархия|Екзархията]] да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 561.</ref>

 

 

От 1876 година в Щип служи викарият на [[Иларион Ловчански|Иларион Кюстендилски]], епископ [[Синесий Скопски|Синесий Стобийски]].

По силата на решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от лятото на 1878 г., Щип и цяла Югозападна България остава в Османската империя. След [[Руско-турската война (1877-1878)|войната]] председател на Щипската община е поп Димитър, а общината развива активна учебна дейност. Щип е откъснат от Кюстендилска епархия и присъединен към [[Скопска епархия|Скопска]]. Щипската община на два пъти иска от Екзархията безуспешно особен архиерей за трите откъснати от Кюстендил области – Паланечко, Кратовско и Щипско. По-късно през април 1883 година, оплаквайки се от антибългарските действия на скопския патриаршески митрополит Паисий, щипската българска община иска да бъде изпратен в града поне архимандрит, щом не може митрополит. Общината полага усилия за устройване на местните учители и подновява исканията си за архимандрит за архиерейски наместник, тоест за учредяване на Щипска епархия.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 562 – 563.</ref>

 

 

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Щип има 20&nbsp;900 жители, от които 10&nbsp;900 българи [[християни]], 8&nbsp;700 турци, 800 евреи и 500 цигани.<ref>{{МЕС|231}}</ref> Цялото християнско население на града е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. В статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) от [[1905]] година Щип е посочен като град със 7&nbsp;744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. „[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“. Paris, 1905, pp. 134 – 135.</ref> Както ще отбележи по-късно в [[Спомени (Иван Михайлов)|спомените си]] ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се устанвят [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда]]. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционари и църковни дейци.

 

=== Между двете световни войни ===

Градът участва активно в съпротивата на ВМРО срещу сръбската власт – от Щип са двама от лидерите на ВМРО [[Тодор Александров]] и [[Иван Михайлов]]. По думите на Михайлов

 

== Население ==

=== Брой на населението ===

Според преброяването от 2002 година Щип има 43 652 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

 

 

В града са развити още [[обувна промишленост|обувната промишленост]], като по-голяма е фабриката „Баргала“. Развити са хранително-вкусовата промишленост, [[строителство]]то, [[телекомуникации]]те, [[винопроизводство]]то, [[металообработваща промишленост|металообработващата промишленост]] и др. В града работят и няколко хотела и мотели като: „Оаза“, „Изгрев“, „Гарни“, „Ким“ и „Ваго“. За развитието на балнеотуризма се разчита на минералните извори в местността „[[Кежовица]]“ западно от, де факто квартала на Щип, [[Ново село (Община Щип)|Ново село]].

Някой от по-важните предприятия в града са:<ref>Општина Штип, ''ШТИП – ТУРИСТИЧКИ ИНФОРМАТОР'', Со мапа на градот. Штип: Општина Штип, 2011, стр. 16 и 24.</ref> <ref>[http://www.stip.gov.mk/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=253&Itemid=250 Стпански развој во Штип]</ref>

{{колони|2|

 

== Вижте още ==

 

== Външни препратки ==

* [http://www.stip.gov.mk/ Официален сайт на Община Щип]

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=342 „Град Щип“], Книга от писателя Петър Завоев, роден в Щип

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1789 "Изгрева на просветата (първите училища в Щип)"], публикувано във в. „Брегалница“, брой 1, София, 1923 година

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1778 "Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“], Щип, 1942 година

 

{{Градове в Република Македония}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Щип| ]]