Вилхелм Канарис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
}}
'''Вилхелм Франц Канарис''' ({{lang-de|Wilhelm Franz Canaris}}) е
== Биография ==
Ред 31:
Постъпва през [[1905]] г. в Морския [[кадетски корпус]] в [[Кил (град)|Кил]]. От [[1907]] г. служи на [[крайцер]]а [[бронепалубни крайцери тип „Бремен“|„Бремен“]], участвал в блокадата на [[Венецуела]]. От януари [[1910]] г. е 2-ри вахтен началник на торпедния катер „V-162“, а от декември [[1911]] г. – на малкия крайцер [[Дрезден (бронепалубен крайцер, 1907)|„Дрезден“]]. След потапянето на „Дрезден“ край бреговете на [[Чили]], Канарис и оцелелите от екипажа са задържани. След успешен опит за бягство, Канарис, представяйки се за чилийски работник, успява да прекоси почти цяла Южна Америка. Представяйки се по чужда самоличност, се качва на кораб за Европа в Буенос Айрес и през Португалия и Англия се прибира в Германия. От [[1916]] г. по заповед на германското разузнаване организира снабдяването на германските [[подводница|подводни лодки]] от територията на [[Испания]] и [[Португалия]]. Командир е на подводницата U-16 от [[2 юни]] [[1917]] г. до [[11 септември]] 1917 г. От ноември 1917 г. е командир на транспортната подводна лодка UC-27, от януари 1918 г. на подводната лодка U-34, от май 1918 г. на командната лодка UB-128. За отличие в боя е награден с Железен кръст 1-ви и 2-ри клас.
====
От [[1919]] г. е адютант на военния министър Х. Носке. От февруари 1919 г. служи в новото командване на флота на [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. През същата година се жени за Ерика Вааг. От този брак се раждат две дъщери – Ева и Бригите.
От юни 1923 г. е старши помощник на учебния крайцер „Берлин“. През май 1924 г. е изпратен със секретна мисия в Далечния изток за да организира строителството в [[Япония]] на подводни лодки за Германия, която по условията на [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] нямала право да ги притежава. От октомври 1924 г. е началник на сектор подготвително-мобилизационни дейности в отдела на флота при Главното командване на [[Военноморски сили|Военноморските сили (ВМС)]]. Участва в тайното въоръжаване на германските ВМС. С помощта на създадената още по време на войната агентурна мрежа реализира тайно поръчки за ВМС в Испания.
През [[1925]] г. е произведен във звание
Тясно си сътрудничи с испанските специални служби, а през 1928 г. организира подписването на „Съглашение за взаимоотношенията между полицейските управления на Испания и Германия“. Също чрез Канарис е организирано обучението на
От юни 1928 г. е отстранен от Главното командване и е назначен за старши помощник на командира на линейния кораб „Силезия“. От септември 1930 г. е началник-щаб на базата на ВМС Нордзее.
Ред 49:
На [[1 януари]] [[1935]] е назначен за началник на военното разузнаване и контраразузнаване ([[Абвер]]) към Войсковото управление на Военното министерство. През февруари [[1938]] г., след създаването на Върховното командване на вермахта, Канарис е назначен за ръководител на Управленската група по общите въпроси и са му придадени отделите на Абвера, тила и пенсионното осигуряване. От юни [[1938]] г. ръководи само Абвера. В началото на [[1940]] г. се опитва да склони висши офицери да бъде извършен военен преврат, но не намира подкрепа. През [[1940]] г. Канарис успява да получи сведения за плановете на [[Великобритания]] да превземе [[Норвегия|норвежки]] пристанища. Тази информация, предадена на командването на германския флот, дава възможност на Вермахта бързо и успешно да окупира Норвегия.
В началото на 1941 г. провежда успешна операция по дезинформация на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] командване. Той успява да убеди съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне [[Великобритания]] и по този начин да осигури внезапност на нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
Изказани са мнения на анализатори, че Канарис е бил разкрит като британски шпионин от [[Райнхард Хайдрих]] (който с тази цел по разкриването на особено опасен шпионин бил назначен за протектор на Бохемия и Моравия), който успява въз основа на контраразузнавателна информация получена от разбитата чешка съпротива, да установи и да се досети кой субект се крие зад шпионските инициали на ''Паул Тюмел'' (агент А-54), предавал изключително ценни сведения от най-висшите кръгове на Нацистка Германия на [[Сикрет Сървиз]]. В деня на [[атентатът срещу Хайдрих|атентата]] ръководителя на [[РСХА]] заминавал за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Още на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на [[Абвер]]а адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргументът, който Хайдрих изложил пред Канарис, е бил изключително силен и сериозен, за да може пред него да сведе глава всесилният тогава шеф на нацисткото военно разузнаване. По всяка вероятност, това е и причината от Лондон да настояват на „всяка цена“ от чешките диверсанти да бъде ликвидиран Хайдрих. Презумира се, че Канарис по сигурен канал успял да предупреди Лондон за случващото се, и английското разузнаване, за да спаси и запази ценната информация, която получава от своя сътрудник Канарис, решава, че единственото което може да направи, за да осуети заплануваната рокада, е да се избави от Хайдрих (въпреки очакваните репресии срещу чехите от страна на немците).
Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на „всяка цена“, че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба седи в основата на загубата на [[Сталинградска битка|Сталинградската битка]], поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Сталинград е действително грандиозен, и несъмнено се дължи на пропуски на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката
==== Разузнавателните служби (1942 – 43) ====
Ред 62:
През юли 1944 г. по заповед на началника на Гестапо [[Хенрих Мюлер]] Канарис е арестуван лично от началника на външнополитическото разузнаване [[Валтер Шеленберг]]. Следствието обаче не успява да докаже съучастието на Канарис в заговора. От началото на февруари 1945 г. заедно с други подследствени е изпратен в концлагера [[Флосенбюрг]]. Няколко дни по-късно двама войника намират личния дневник на Канарис, в който той се изказва отрицателно за Хитлер. Самият Хитлер изисква „незабавното унищожаване на предателя“. На [[8 април]] специален съд във Флосенбюрг (с председател Гупенкотен) го осъжда на смърт и на 9 април той е обесен. Един от палачите-есесовци дава показания пред съда, че Канарис бил обесен с железен нашийник и умрял в мъки половин час след обесването. Телата на осъдените били изгорени в двора на концлагера.
След войната Ервин Лахоузен – бивш адмирал в щаба на Канарис, казва: „Той мразеше Хитлер, неговата система и методи. Той мразеше войната...“<ref>[http://www.canaris.dk/ От сайта
== Военна декорация ==
Ред 76:
== Филми и книги за Канарис ==
* През 1954 г. излиза биографичният филм „Канарис“ („Canaris“)<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0046819/ Canaris(movie)]</ref>;
* Образът на Канарис е развит във филма "The Eagle Has Landed" (1976)<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0074452/ The Eagle has landed(movie)]</ref>;
* Адмирал Канарис се появява в българския сериал [[Сами сред вълци]] (1979), който разказва историята на [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]].
Ред 83:
{{Commonscat-inline|Wilhelm Canaris}}
* [http://german.imdb.com/title/tt0046819/ Биографичен филм за Канарис] в [[IMDB]]
* [http://www.canaris.dk Canaris.dk],
* [http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/canaris.html ''Адмирал Вилхелм Канарис''] в jewishvirtuallibrary.org.
Ред 89:
<references/>
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Канарис, Вилхелм}}
[[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]]
| |||