Карл Линей: Разлика между версии

| подпис = Linne autograph.png.svg

}}

 

Основател на научната [[класификация на организмите]], Карл Линей предлага [[Вид (биология)|видовете]] да се означават с 2 имена – [[Род (биология)|родово]] и видово, записани на [[латински език]]. Така всеки [[организъм]] е точно обозначен независимо от имената му в различните [[езици]] и [[диалект]]и и по този начин той улеснява международното класифициране на организмите. Дотогава видовете се описвали с многото белези, по които се отличават. Това затруднявало изграждането на стройна и удобна класификация на организмите.

През [[1735]] г. е публикуван неговият труд „''Sistema Naturae“'', представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на „трите природни царства“ (по неговото определение) – [[животни]], [[растения]] и [[минерал]]и. Животните например той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове – [[Четириноги]], [[Птици]], [[Земноводни]], [[Риби]], [[Насекоми]], [[Червеи]], като Четириногите са разделени на няколко [[разред]]а – [[Човекоподобни]], Диви животни и др.; в класа на Земноводните влизат и [[влечуги]]те; Червеите обхващат освен червеи, но и голи [[охлюви]], морски [[мешести]] и т.н. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него „[[парадокс]]и“, към които причислява митични животни като [[еднорог]], [[грифон]], [[феникс]], [[дракон]] и т.н.

 

 

== Биография ==

През август [[1728]] г. Линей решава да се премести в [[Упсала]], по съвет на Ротман, който смята, че тамошният университет е по-подходящ за едновременното изучаване на медицина и ботаника. Мнението на Ротман се основава на двама професори, които преподават в медицинския факултет в Упсала – Олоф Рудбек младши ([[1660]]-[[1740]]) и Ларс Роберг ([[1664]]–[[1742]]). Въпреки че Рудбек и Роберг несъмнено са добри професори, по това време те вече са доста възрастни и не се интересуват много от преподаване. Рудбек вече не чете публични лекции и използва заместници. Качеството на лекциите по ботаника, [[зоология]], [[фармакология]] и [[анатомия]] не е твърде високо. Поради липса на средства, животът на Линей в Упсала е тежък, докато през [[1729]] г. не се запознава с Олоф Целзий ([[1670]]-[[1756]]). Целзий е професор по теология и любител ботаник, който по това време работи върху своя труд „''Hierobotanicon“'', завършен близо двадесет години по-късно. Целзий, впечатлен от знанията на Линей и ботаническите му колекции, предлага на младежа храна и квартира, както и достъп до неговата библиотека – една от най-богатите ботанически библиотеки в Швеция.

 

През този период Линей попада на критическа студия върху труда на Себастиян Ваян „''Sermo de Structura Florum“'' ([[Лайден]], [[1718]]), която в крайна сметка ще доведе до създаването на неговата изкуствена система за [[класификация на растенията]]. Книгата го подтиква да започне да изучава [[тичинка|тичинките]] и [[плодник|плодниците]] на [[Цвят (ботаника)|цветовете]]. След като се сдобива и с произведението на Валин „''Γάμος φύτων, sive Nuptiae Arborum Dissertatio“'' (Упсала, 1729), Линей пише кратък [[трактат]] за половете при растенията „''Въведение в сгодяването на растенията''“ („''Praeludio Sponsaliorum Plantarum“''). Ръкописът привлича вниманието на Рудбек и през май [[1730]] г. той избира Линей да изнася лекции вместо него, въпреки че Карл е все още студент втори курс. Лекциите на Линей са популярни и често на тях присъстват около 300 души. През юни той се мести да живее в къщата на Рудбек, за да обучава най-малките три от децата му. Приятелството на Линей с Целзий не отслабва и те продължават своите ботанически експедиции. През зимата Линей започва да се съмнява в системата за класификация на Турнфор и решава да създаде своя. Идеята му е растенията да се разделят по броя на тичинките и плодниците. Той започва да пише няколко книги, сред които са и публикуваните по-късно „''Genera Plantarum“'' и „''Critica Botanica“''. Под негово ръководство университетската ботаническа градина е напълно реорганизирана и обогатена с множество редки видове. През този период той написва и „''Adonis Uplandicus“'' за растенията в ботаническата градина.

 

Линей потегля от Упсала през май 1732 г. Пътува пеш и на кон, като носи със себе си дневник, ботанически и орнитоложки ръкописи и листове хартия за [[Хербарий|хербаризиране]] на растения. В околностите на [[Йевле]] открива огромни популации от цветето ''Campanula serpyllifolia'' (по-късно известно като ''Linnaea borealis''), което става любимото му растение. Понякога той слиза от коня да разгледа цвете или [[скала]], като проявява особен интерес към [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Лишеите представляват основната храна на северните елени, животно широко разпространено в [[Лапландия]].

 

 

Във „''Flora Lapponica“'' Линей за първи път прилага на практика своите идеи за [[номенклатура]] и [[класификация]]. Монографията обхваща 534 вида, като използва линеевската система за класификация и включва географско разпространение и таксономични бележки за описаните видове. [[Огюстен Пирам дьо Кандол]] посочва „''Flora Lapponica“'' на Линей като първия пример в ботаническия жанр на регионалната „Флора“. Ботаническият историк Едуард Грийн описва „''Flora Lapponica“'' като „най-класическото и възхитителното“ от произведенията на Линей.

=== Пътешествия в Европа ===

==== Докторат ====

В Упсала отношенията на Линей с Нилс Розен се влошават и затова той с радост приема поканата да прекара Коледа във [[Фалун]] със семейството на студента Клас Солберг. Бащата на Солберг е минен инспектор и разрешава на Линей да посети [[Мина|мините]] край Фалун. Солберг старши предлага на Линей да отпътува със сина му за [[Холандска република|Холандската република]], като там продължи да му преподава частни уроци на годишна заплата. По това време Холандската република е едно от най-престижните страни за изучаване на [[Природни науки|природните науки]] и обичайното място за шведите за защитаване на [[докторска степен]]. Линей, който се интересува и от двете, приема предложението.

 

 

==== Публикуване на „''Systema Naturae“'' ====

Един от първите учени, с които Линей се среща в Холандия, е Ян Фредрик Гроновиус ([[1690]]-[[1762]]). На него Линей показва един от ръкописите, които е донесъл със себе си от Швеция. Ръкописът описва нова система за класифициране на растенията. Гроновиус е силно впечатлен и предлага да финансира публикуването на книгата. С допълнителна парична подкрепа от шотландския лекар Исак Лоусън, ръкописът е отпечатан под заглавието „''Systema Naturae“''.

 

През юли [[1736]] г. Линей пътува до [[Англия]] за сметка на Клифорд. Посещава [[Лондон]], за да се срещне с колекционера сър Ханс Слоун и да разгледа неговата природонаучна сбирка. Линей посещава ботаническата градина за лечебни растения в [[Челси (Лондон)|Челси]] и запознава нейния главен уредник Филип Милър ([[1691]]-[[1771]]) със своята система за класифициране на растенията, описана в „''Systema Naturae“''. Милър е впечатлен и оттогава започва да подрежда градината според системата на Линей. Линей пътува и до [[Оксфордския университет]], за да посети ботаника Йохан Якоб Дилениус ([[1687]]-[[1747]]), който отначало е резервиран, но след това напълно променя отношението си и го задържа цял месец. След това Линей се връща в Хартекамп, като донася със себе си много екземпляри от редки растения. На следващата година той публикува „''Genera Plantarum“'', в която описва 935 рода растения, а скоро след това печата допълнението „''Corollarium Generum Plantarum'' “с още шестдесет рода.

 

 

=== Завръщане в Швеция ===

[[Файл:LinnaeusWeddingPortrait.jpg|мини|Линей на 32 г. в сватбения му костюм]]

Линей се завръща в Швеция на [[28 юни]] 1738 г. и отива във [[Фалун]], където се сгодява за Сара Елизабет Мореа. Три месеца по-късно се мести в [[Стокхолм]], за да търси работа като лекар, с която да може да издържа семейство. За пореден път Линей си намира покровител – запознава се с граф Карл Густав Тесин, който му помага да започне работа като лекар към Адмиралтейството. По време на този период в Стокхолм, Линей става съосновател на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]]. Чрез жребий той е определен за първи президент на академията.

 

През лятото на 1745 г. Линей публикува още две книги: „''Flora Suecica“'' – строго ботаническа книга, и „''Fauna Suecica'' “– зоологическа.

 

 

==== Вестерйотланд ====

През 1747 г. Линей е удостоен от шведския крал [[Адолф Фридрих I (Мекленбург)|Адолф Фридрих]] с титлата архиатър или главен лекар – знак на голямо уважение. През същата година той е избран за член на [[Академия на науките|Академията на науките]] в [[Берлин]].

 

 

==== Сконе ====

 

=== Ректор на Университета в Упсала ===

През [[1750]] г. Линей става ректор на [[Университета в Упсала]] и това дава началото на период на разцвет на природните науки там. Може би най-важният му принос към науката по време на престоя в Упсала е да преподава, като много от неговите студенти пътуват по света и събират ботанически материали. Линей нарича най-добрите от студентите си свои „апостоли“. Лекциите му обикновено са много популярни и често се провеждат в ботаническата градина. Той се опитва да научи студентите да мислят самостоятелно и да не приемат безкритично никакви авторитети, дори и самия него. Дори по-популярни от лекциите му са ботаническите екскурзии, провеждани всяка събота през лятото, по време на които Линей и неговите студенти изследва флората и фауната в района на Упсала.