Струмица: Разлика между версии

| общомедия = Strumica

}}

 

== География ==

Градът се споменава под името '''Астраион''' за първи път от римския историк [[Тит Ливий]] във връзка с убийството на Деметрий, братът на последния цар на [[Древна Македония]] [[Персей (цар)|Персей]] (179 – 168 пр. Хр.). Името Астраион произлиза от името на [[пеони|пеонското]] племе [[астраи]].

 

 

След заселването на [[славяни]]те на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] градът получава настоящето си име. В IX век Струмица влиза в пределите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и е център на [[комитат]]. След [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] в 1014 година градът попада под [[Византия|византийска]] власт.

 

=== В Османската империя ===

Струмица пада под [[Българските земи под османско владичество|османска власт]] след [[1395]] година. Градът и неговата околност са включени в състава на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]], като самостоятелна [[кааза]]. Според османски данъчен [[дефтер]] от [[1519]] година в града живеят 2780 жители, от които 1450 [[християни]] и 1330 [[мюсюлмани]].

 

{{цитат|Струмица – град, който лежи в пределите на Македония, между Радовиш и Вардар, наричан някога Тивериопол, сега с население от 3000 души от български род с митрополит, някога епископ под Охридската архиепископия.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/a/9/metadata-01-0000372.tkl Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 162.]</ref>}}

[[Файл:Greek Seal Strumitsa 1855.jpg|ляво|мини|Гръцки печат, 1855 г.]]

В Струмица се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана [[Струмишка българска община|българска църковна община]]. През март [[1870]] година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон [[Агапий Войнов]], което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от Струмишката митрополия.<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.93 – 95.</ref> Основна роля в това начинание играят местният свещеник [[Тодор Тилков]] и известните търговци от [[Велес]] [[Костадин Шулев]] и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.29.]</ref> Скоро училището е закрито, а учителите заточени – единият в [[Радовиш]], другият в [[Тиквеш]]. След това са арестувани и членовете на общината, единият от които [[Константин Русев]] е задържан в солунски затвор. Двете църкви в града са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360 – 361.</ref>

 

През май 1878 година след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Ставруш Тимов]] и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref>

[[Файл:Μαθητές Στρώμνιτσας (1903).jpg|ляво|мини|250п|Ученици в гръцкото училище в Струмица, 1903 година]]

След войната мерките на солунските вилаетски власти за закриване на българските училища засягат и Струмица – съществуващото в Струмица българско училище е закрито лично от Струмишкия патриаршески митрополит.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14, 567.</ref> Председателят на българската община свещеник Константин, подкрепян парично от Екзархията, е принуден временно да напусне Струмица и да се настани в Солун, а в града остава само екзархийският свещеник Тома.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.</ref> Арестувани са някои от видните българи струмичани, между които Ставро Тимов, Божил Георгиев и Антон Поликар.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 362.</ref>

 

На 25 юни 1895 година д-р [[Христо Татарчев]] основава комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Струмица. През 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) градът наброява 10&nbsp;160 жители, от които 6&nbsp;200 [[българи]] християни, 3&nbsp;100 [[турци]], 700 [[евреи]] и 160 [[цигани]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref> Бившето село Свети Петнадесет, станало по-късно квартал на Струмица, между 1896 – 1900 година преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

През 1897 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] с първи предстоятел митрополит [[Герасим Струмишки|Герасим]]. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от [[гъркомани|гъркоманската]]. До началото на ΧΧ век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] протестира пред Великия везир:

Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „[[Св. св. Кирил и Методий (Струмица)|Свети Свети Кирил и Методий]]“.<ref name="Струмица и Струмичко">{{cite book |title= Струмица и Струмичко низ историјата |last= Пандевски | first= Манол, Ѓорѓи Стоев – Трнката |year=1969 |publisher=Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица |location=Струмица |pages=158 |url= http://makedonija.rastko.net/cms/files/books/4c2946e5bc923|accessdate=2015-01-12}}</ref>

 

 

=== В България, Сърбия и Югославия ===

Градът е освободен от османска власт на [[21 октомври]] [[1912]] г. по време на [[Балканска война|Балканската война]] от части на [[Двадесет и шести пехотен пернишки полк|26 пехотен полк]] на [[Седма рилска дивизия]] и до [[1919]] г. влиза в границите на [[Царство България]]. При избухването на войната сто тридесет и шест души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.881.</ref> Струмица става окръжен център с управител [[Владимир Караманов]], а [[Христо Коцев]] е назначен за началник на Струмишка околия.<ref>{{cite book |title= Беломорска Македония 1908 – 1916 |last=Генов |first= Георги|authorlink= |coauthors= |year= 2006|publisher= |location=Торонто |isbn= |pages= 125|url= |accessdate= |quote= }}</ref>

 

По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] г. за кратко време Струмица е завзета от гръцката армия. Изгорени са казармите, правителствените здания, църквите, митрополията, двете български прогимназии, както и част от българските, турските и гъркоманските махали, а също и цялата [[Струмишка чаршия|чаршия]].<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 198</ref>

 

След оттеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гъркомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг. Турското население на града също в голямата си част се изселва и според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в града живеят едва 150 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244].</ref>

 

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] г. градът отново е включен в границите на България. Негов кмет по това време е Ильо Богоев<ref>[http://www.scribd.com/doc/55401123/Манол-Пандевски-Ѓорѓи-Стоев-Трнката-Струмица-и-струмичко-низ-историјата Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи – Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр.]</ref>. На 13 август 1951 година комунистическите власти извършват убийството на петима студенти от Струмица („[[Струмишката петорка]]“) в [[Дорломбос]]<ref>[http://www.promacedonia.org/44/drugi.html Гоцев, Димитър, „Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991“, София, 2000 г.]</ref>.

 

 

== Население ==

 

== Личности ==

{{основна|Струмичани}}

{{раздел-мъниче}}

 

== Вижте още ==

 

== Допълнителна литература ==