Луций Юлий Урс Сервиан: Разлика между версии

'''Луций Юлий Урс Сервиан''' ({{lang-la|Lucius Iulius Ursus Servianus}}; * [[47]] г.; † [[136]] г.) е политик и [[сенатор]] на [[Римската империя]] през [[1 век]] сл.н.е. Той е три пъти [[Консул (Древен Рим)|консул]].

По времето на император [[Домициан]] той е през [[90]] г. [[суфектконсул]] заедно с [[Луций Антисций Рустик]]. През [[98]] г. е управител на [[Горна Германия]] на мястото на император [[Траян]]. Той е легат на [[Панония]]. За участието си в [[Дакийски войни|първата дакийска война]] на Траян той получава през [[102]] г. втори консулат <ref> Julian Bennett, ''Trajan, Optimus Princeps'', Indianapolis 1997, p.47 </ref>, този път като редовен [[Консул (Древен Рим)|консул]] с колега [[Луций Лициний Сура]].

Сервиан е женен за [[Паулина (сестра на Адриан)|Домиция Павлина Млада]], сестра на по-късния император [[Адриан (император)|Адриан]]. Двамата имат дъщеря [[Паулина (племеница на Адриан)|Юлия Сервиана Павлина]], която става съпруга на [[Гней Педаний Фуск Салинатор (консул 118 г.)|Гней Педаний Фуск Салинатор]] (консул 118 г.).<ref>Der Neue Pauly, T.6, c. 43 </ref> и майка на [[Гней Педаний Фуск|Гней Педаний Фуск Салинатор]].<ref>''Histoire Auguste'', [http://fr.wikisource.org/wiki/Vie_d%E2%80%99Hadrien ''Vie d’Hadrien''], [http://fr.wikisource.org/wiki/Vie_d%E2%80%99Hadrien#XXII. XXII.] </ref>

Адриан прави вече 80-годишния си зет през [[134]] г. за трети път консул. Тази голяма чест, трети консулат e давана през последните 30 години само на Луций Лициний Сура и [[Марк Аний Вер]], дядото на по-късния император [[Марк Аврелий]]. След две години през [[136]] г. Сервиан пада в немилост. Императорът обвинява стария Сервиан, заедно с внука му Гней Педаний Фуск Салинатор <ref> Anthony Birley, ''Hadrian, The Restless Emperor'', Londinii 1998, 201-202 </ref>, който е по-далечен племенник на Адриан и негов единствен жив роднина от мъжки пол, че искат да изключат определения от Адриан негов наследник за трона [[Луций Елий|Луций Елий Цезар]] и да поставят внука на неговото място. Сервиан и внук му Педаний Фуск са екзекутирани още през 136 г.

* John Hazel, Who’s Who in the Roman World. 2. Auflage. Routledge, London 2002, ISBN 0-415-29162-3, S. 284.