Разлика между версии на „Митрашинци“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Бот: Шаблон:МЕС)
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
'''Митрашинци''' ({{lang-mk|Митрашинци}}) е [[село]] в [[Република Македония]], община [[Берово (община)|Берово]]. Разположено е в историческата област [[Малешево]].
 
== История ==
В местността Будица край селото е открито селище от времето на [[неолит]]а. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от [[Римска империя|римско време]] (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната [[Античност]] (Манастир), [[Средновековие|средновековен]] некропол (Дивидия) и селище (Селище).<ref>{{cite book |title= Археолошка карта на Република Македонија, Том 2 |year=1996 |publisher=Македонска академија на науките и уметностите |location=Скопје }}</ref>
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Митрашинци)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf }}</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Митрошинци'' е населявано от 1 1501150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|228|Пехчевска (Малешевска) Каза}}</ref>
 
В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Митрашинци има 1 2161216 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141</ref>
 
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
|}
 
== Личности ==
; Родени в Митрашинци
* {{флагче|България}} [[Паисий Рилски]] (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер<ref>Роден в Митрашинци или [[Робово (Община Пехчево)|Робово]]</ref>
{{Община Берово}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в община Берово]]