Теория на относителността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.118.84.244 (б.), към версия на PSS 9 Етикет: Отмяна |
допълв еволюция на термина |
||
Ред 3:
'''Теория на относителността''' е [[Физика|физическа]] теория на [[Пространство-време|пространство-времето]], описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси<ref name=FizEnc/>.
Терминът ''теория на относителността'' е въведен от [[Макс Планк]] през 1906 г. с цел да подчертае ролята на [[Принцип на относителността|принципа на относителността]] в [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] (и по-късно на [[Обща теория на относителността|общата теория на относителността]]). Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“<ref>Релативистката физика е раздел от физиката, изучаващ явленията при движение със скорости, сравними със скоростта на светлината. В такива условия движението се описва според теорията на относителността.</ref>.
В по-тесен смисъл това е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Специалната теория на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата теория на относителността е теория на гравитацията, която обобщава Нютоновата<ref name=FizEnc>{{икона|ru}} {{cite book |title= Физическая энциклопедия (в 5 томах), том 3|last=Под редакцией |first=А. М. Прохорова |authorlink= Александър Прохоров|year= 1992|publisher= Советская Энциклопедия|location= М. |isbn= 5-85270-034-7|pages= 493 – 494}}</ref>.
В историята на физиката терминът ''теория на относителността'' се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за [[Етер (физика)|етера]] като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като [[Хендрик Лоренц]] и [[Анри Поанкаре]]<ref>{{икона|ru}} ''Суворов С. Г.'' Эйнштейн: становление теории относительности и некоторые гносеологические уроки // Успехи физических наук. – М., 1979. – Т. 128 (июль). – № 3.</ref>.
== Еволюция на термина ==
През 1905 Айнщайн публикува своята статия за специалната теория на относителността. Обобщаващият
термин ''теория на относителността'' се основава на израза „релативна теория“ ({{lang-de|Relativtheorie}}) използван от Макс Планк през 1906, който подчертава ролята на принципа на относителността<ref>{{Цитат периодика|author=Planck, Max|date=1906 |title=Die Kaufmannschen Messungen der Ablenkbarkeit der β-Strahlen in ihrer Bedeutung für die Dynamik der Elektronen ([[s:Translation:The Measurements of Kaufmann|The Measurements of Kaufmann on the Deflectability of β-Rays in their Importance for the Dynamics of the Electrons]])|journal=Physikalische Zeitschrift|volume=7 |pages=753 – 761}}</ref><ref>{{Цитат периодика|author=Miller, Arthur I.|date=1981|title=Albert Einstein's special theory of relativity. Emergence (1905) and early interpretation (1905 – 1911)|location=Reading |publisher=Addison–Wesley|isbn=0-201-04679-2}}</ref>
Към 1920 г. научната общност вече е разбрала и възприела специалната теория, докато общата теория на относителността се утвърждава едва към 1960 г.
== Област на приложение ==
Теорията на относителността се прилага във физиката и астрономията от
Нютоновите понятия за движение са кардинално коригирани чрез по-дълбоко прилагане на [[принцип на относителността|принципа на относителността]] на движението. [[Време]]то вече не е абсолютно (а според [[Обща теория на относителността|ОТО]] – и равномерно). Нещо повече, Айнщайн изменя фундаменталните възгледи за време и пространство, като въвежда понятието [[пространство-време]], в което времето е равноправна [[координата]], която може да участва наравно с обичайните пространствени координати в преобразуванията на координатите при смяна на [[Отправна система|отправната система]].
| |||