Мелетий Византийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
| починал-място =
}}
'''Мелетий'''<ref>[http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/IntegrationSearch.aspx?DWSubSession=9668&v=1796 Право, IV, бр.28. Цариград, 1869, стр. 4]</ref> (срещат се и формите Милетий, Милети, {{lang-el|Μελέτιος}}, ''Мелетиос'') е [[гърци|гръцки]] духовник.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1871_1900/1896/koim/meletios_ierissou.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Μελέτιος. (περ. 1805-1896) | достъп_дата = 2018-09-24 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου }}</ref>
 
== Биография ==
Роден е около 1805 година в Цариград, поради което носи прякора '''Византийски''' (''Βυζάντιος, Византиос''), и е роднина на великия патриаршески логотет. Става [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|китроски епископ]], като подава оставка на 15 октомври 1846 година.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dev.dotsoft.gr/promocross/catalog/poi/2/7 | заглавие = Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες | достъп_дата = 9 юли 2013 г | издател = Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου }}</ref><ref name="Μακεδονικά 89">{{cite book |title= Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία |last= Γλαβίνας|first= Απ |year= 1978|publisher= „[[Македоника|Μακεδονικά]]“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών|pages= 89|url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_18/ekd_pemk_18_Glavinas.pdf|accessdate= 2014-08-11}}</ref> От 1847 до 1849 година е [[Димотишка, Орестиадска и Софлийска епархия|димотишки митрополит]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdos.gr/sample-page/%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C/ | заглавие = ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ | дата = 2014-09-08 | издател =Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου }}</ref>
 
С разгорещяването на [[Българска църковна борба|борбата на българите за самостоятелна църква]] [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 1849 за владика в [[Дойран]] Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. В Дойран Мелетий е наречен от населението '''Дели Милети''' (''Лудия Милети'') заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>