Масспектрометрия: Разлика между версии

[[FileФайл:Signal_represantations_MS.png|thumbмини|Начини за представяне на масспектрите|300px]]

Интензитетът на пика се определя от измерването на неговата височина или – за по-голяма точност – на неговата площ. Позицията или ''m/z'' отношението на сигнала се определя от неговия центроид. [[Шум]]ът под определено ниво, зададено от оператора, се изключва от масспектъра при представянето му като хистограма. В случаите, когато е от значение щирочината или формата на пика, т. е. при измервания с голяма [[разделителна способност (оптика)|разделителна способност]] или при високомолекулни проби, спектърът се представя профилно (означено с '''a'''), както обикновено се извлича първоначално от масспектрометъра. Табличното представяне (означено с '''c''') се използва, когато е нужно по-точното представяне на данните за интензивност и ''m/z'' отношение на пиковете.

[[FileФайл:Ms block schematic.gif|thumbмини|Принципна схема на масспектрометър|200px]]

Това е първият метод за йонизация, използван в масспектрометрията. И досега остава един от най-широко използваните методи при анализа на атоми, от слабо – до среднополярни, нейонни органични съединения с молекулна маса над Mr ≈ 1000. Йонизацията на изпарените молекули от пробата се осъществява чрез сблъскването им с [[електрон]]и. Те се получават от термокатод (нагрята жичка), най-често от [[волфрам]] или [[рений]], ускоряват се от електрическо поле между катода и камерата и влизат в нея през тесен процеп. Енергията на тези йони е ''zV'', където V е [[електрическо напрежение|напрежениенапрежението]]то, ускоряващо електроните, а z – електронният заряд. Чрез промени в напрежението [[енергия]]та на електроните варира обикновено между 5 и 100 [[eV]]. Стандартните масспектри се снемат при 70 eV, защото при тези условия се получава максимално количество йони, няма атоми и молекули, които да не могат да се йонизират, и спектрите са най-повторими. Когато изпарената молекула се срещне с електрон, имащ енергия по-голяма от йонизационната енергия на изследваното вещество, част от енергията на електрона се отдава на атома или молекулата, при което настъпва елиминиране на един електрон от него/нея и се получава положително зареден йон-радикал (''молекулен йон'')

Освен получаването на молекулен йон в йонизационната камера се извършват и редица други процеси, при които могат да се получат фрагментни йони, метастабилни йони, полизаредени йони и т. н. Повечето от процесите на получаване на тези частици са много бързи, от порядъка на fs, при което времето на живот на частиците след йонизацията им е около 1 микросекунда. За да се увеличи времето им на живот, е необходимо да се забавят процесите, т. е. да се намали сблъсъкът на частиците помежду им или с други часици. Това се постига, като йонизацията се извършва в силноразредена газова фаза, което означава, че свободният пробег на частиците е достатъчно дълъг, за да се сведе до минимум възможността им да се сблъскват с други частици и да рекомбинират или образуват бимолекули. Това е причината, поради която йонизацията с електронен удар се извършва при условия на висок вакуум от порядъка на 10^-5 – 10^-4 Pa <ref name=Gross/>.