Тодорова неделя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bojidary (беседа | приноси)
→‎Понеделник: НА ТОЗИ ПРАЗНИК ДЕЦАТА С ИМЕ БОЖИДАР,КОЕТО НА ГРЪЦКИ ОЗНАЧАВА ТОДОР Е ДОБРЕ ДА СЕ ШЕГУВАТЕ С ТЯХ И ДА ИМ СЕ ОБРЪЩА СЕРИОЗНО В...
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 1:
'''Тодорова неделя''' (''Ту̀дурицаТу̀дурица, Ту̀дурскаТу̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, ТрѝмирнаТрѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя'') в българския [[народен календар]] се нарича периодът, обхващащ [[седмица]]та от [[Сирни заговезни]] до [[Тодоровден]]. Схваща се като лош и опасен период — В Източна и Югоизточна България се смята за лоша (''„хаталия“'') седмица, вярва се, че който се разболее през тази седмица не може да се излекува и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на растения и хора ([[Странджа]]); В Ловешко и Плевенско се смята, че през това време нощем ходят [[таласъм]]и, [[караконджул]]и и др. подобни. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще [[вампир]]яса. Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ - Тодоровата, [[Русалска неделя|Русалската]] и [[Празна неделя|Празната (или Средпостната) неделя]] след [[Великден]].
 
Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от [[понеделник]] до [[събота]] включително.
Ред 8:
 
== Вторник ==
Известен като '''Чърн вторник, Сух вторник, Усо&#768;вскиУсо̀вски вторник''', за него се смята че той е най-лошият [[вторник]]<ref>Във вярванията вторниците традиционно са приемани за лоши дни.</ref> от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.
 
Вярва се и че този ден (''Сух вторник'') е „началникът на сушата“, затова се почита и против суша — в Плевенско, Белоградчишко, Елховско и др. през този вторник се меси [[обреден хляб]], който се разчупва на [[дръвник]]а и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за [[дъга]]та, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при [[стожер]]а на [[харман]]а.
 
''Усовски вторник'' се нарича в Плевенско ([[Тръстеник]] и др.). На този ден се взема трикрако [[стол]]че, на което единия крак се намазва с [[лой]], увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на [[добитък]]а. Това се прави заради [[демон]]а [[устрел|усо&#768;вусо̀в]], който „изсушавал“ краката на домашните животни.
 
== Сряда ==
Тази [[сряда]] е позната като '''Луда сряда''', а също '''Разполовена сряда''' и '''Преговяла сряда'''. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо [[ангел]], а на лявото — [[дявол]], които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т. е. от демонът, причиняващ лудостта) се почита този ден.
 
В Тръстеник и др. в Плевенско този ден е известен като ''Разполовена сряда'', защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т. е. да полудее.
 
В Котленско ([[Медвен]] и др.) денят е познат като ''Преговяла сряда'', тъй като този, който е [[тримирене|тримирил]], на този ден вечерта отговява и може да започне да се храни.
 
== Четвъртък ==
[[Четвъртък]]ът от тази Тодоровата неделя е наричан '''Въртоглав четвъртък, Въртолома&#768;Въртолома̀''' (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и [[Чорба|чорби]]; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината.
 
== Петък ==