Тодорова неделя

То̀дорова неделя (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя) в българския народен календар се нарича седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден (първата седмица от Великия пост). Тодорова неделя е свързана с най-строг пост – тримирѐне.

Народни вярванияРедактиране

В народните представи се схваща като лош и опасен период – както за хората, така и за приплода и за реколтата. В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица; вярва се, че който се разболее през нея не може да се излекува (Елховско) и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви (Странджа). В Ловешко и Плевенско седмицата е нечиста („разпуловна“) и се смята, че през това време нощем ходят таласъми, караконджули и др. подобни, „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще се превъплъти.[1]

Тези вярвания са довели до множество забрани, главно по отношение на жените: вечер да не закъсняват, да не правят седенки, за да не ги срещне и напакости св. Тодор; не се оре и сее, за предпазване от градушка (Средна Северна България); не се пере и не се сушат дрехи, за предпазване от глухота и изсъхване (Странджанско); не се вари вода и не се меси хляб с квас, за да няма червеи по житните храни (Кюстендилско) и др. Това е отразено и в различните названия на целия период и на отделните дни от седмицата.[1]

Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е Русалската неделя, а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след Великден или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани.[1]

За всеки ден от тази седмица, от понеделник до събота включително, има определени забрани и обредни действия.

Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от понеделник до събота включително.

ПонеделникРедактиране

Понеделникът от тази седмица е наричан Чист понеделник, Песи понеделник, Кукеровден и др. На този ден се извършват обредни практики за предпазване на хората, за предпазване на кучетата от болестта бяс (тричане на кучета) и кукерски игри. На места (Добруджа, Странджа, Югозападна България) денят се свързва с мишките. Палят се огньове, за гонене на змии и гущери (Добруджа), някъде пекат „змиюрки“ – малки хлебчета с форма на змия, за предпазване от змийско ухапване.[1]

ВторникРедактиране

Известен като Чърн (Черен) вторник, Сух вторник, Глух вторник, Усо̀вски вторник. За него се смята, че е най-лошият вторник[бел. 1] от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел.[1] Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.

Вярва се и че този ден (Сух вторник) е „началникът на сушата“, затова се почита и против суша – в Плевенско, Белоградчишко, Елховско и др. през този вторник се меси обреден хляб, който се разчупва на дръвника и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за дъгата, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при стожера на хармана.

Усовски вторник се нарича в Плевенско (Тръстеник и др.). На този ден се взема трикрако столче, на което единия крак се намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на добитъка. Това се прави заради демона усо̀в, който „изсушавал“ краката на домашните животни.

СрядаРедактиране

Тази сряда е позната като Луда сряда, а също Разполовена сряда и Преговяла сряда. В Източна България завършва строгият тридневен пост и тези, които го спазват, отиват на църква да се комкат, а вечерта се събират на трапеза вкъщи.[1] В Котленско (Медвен и др.) денят е познат като Преговяла сряда, тъй като този, който е тримирил, вечерта отговява и може да започне да се храни.

Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото — дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т.е. от демона, причиняващ лудостта) се почита този ден. В Тръстеник и др. в Плевенско този ден е известен като Разполовена сряда, защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т.е. да полудее.

ЧетвъртъкРедактиране

Четвъртъкът от Тодоровата неделя е наричан Въртоглав четвъртък, Въртолома̀ (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. Жените не навиват прежда, не въртят чекръка, за да се предпазят хората и овцете от въртоглавост (виене на свят).[1] Не се варят вода и чорби; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек срещу „шемет“ през годината.

ПетъкРедактиране

Петъкът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък). Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено.[1]

СъботаРедактиране

Тази събота е наричана още Тодорова събота, Тодорица и др. Това е празникът Тодоровден, който дава името на предходната Тодорова неделя.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бел. 1. Във вярванията вторниците традиционно са приемани за лоши дни.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 360 – 361. ISBN 954-8289-03-2.

ЛитератураРедактиране

  • Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.
  • Рачко Попов. Светци-близнаци в българския народен календар. София, 1991.
  • Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. БАН, София, 1985.