Комисия по досиетата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени |
|||
Ред 13:
Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претърпява значителни поправки и за първи път в него е включено и разкриването на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на [[Българската народна армия]]. Създадена е нова комисия,, оглавена от [[Методи Андреев]] (СДС), в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител. След идването на [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството на Симеон Сакскобургготски]] обаче дейността на комисията е затруднена от [[Министър на вътрешните работи на България|министъра на вътрешните работи]] [[Георги Петканов]]. През април 2002 г. е приет ''Закон за защита на класифицираната информация'', който отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и дейността на комисията е прекратена. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС<ref name = ag/><ref name = com/>.
През лятото на 2006 г. след решението на министъра на вътрешните работи [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] да се разсекретят подбрани досиета и избухналия скандал, е постигнат политически [[консенсус]] за отварянето на архивите. Лидерите на [[тройната коалиция]] Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев са принудени да приемат политическо решение и през декември 2006 г., броени дни преди приемането на България в [[Европейския съюз]], е приет ''Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия'', който има най-широко поле на приложение от всички предходни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в [[
През 2007 г. парламентът избира нова комисия с председател [[Евтим Костадинов]], депутат от БСП. Една от най-важните разпоредби в новия закон е под контрола на новата комисия да бъдат предадени архивите на тоталитарните комунистически служби от всички държавни институции и служби. Комисията успява в кратки срокове да изгради Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г.
Ред 36:
Законовата уредба не поставя задължение пред Комисията да интерпретира материалите, нито да отчита политиката на тогавашния режим към българите зад граница. Според Христов ДС разделя много ясно българите в чужбина на две категории: лоялни към [[БКП]] и изменници на родината, причислявани към т. нар. „вражеска емиграция“.
За лоялните тоталитарният режим не прилага рестрикции (те могат безпрепятствено да се връщат в НРБ, близките им сравнително лесно пътуват в чужбина и т.
Напротив, за представителите на „вражеската“ емиграция е немислимо да се върнат в НРБ, тъй като след оставането им на Запад срещу тях веднага се изфабрикуват задочни присъди (например [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор). Техните близки в България са подложени на тормоз, а събирането на семейства е немислимо. Ако тези „изменници на Родината“ са публични фигури, режимът публично ги заклеймява като [[Предателство|предатели]].<ref name="ДС"/>
| |||